Лоис Бюджолд - Сетаганда

На лицето на Пел последователно се смениха изражения на ужас, възхищение и изумление.

— Това ще отнеме… много минути. Кети никога няма да позволи… не! Знам решението! — Очите й блеснаха. — Какви са тези кодове?

Майлс ги изрецитира; пръстите на Пел полетяха над контролния панел. Последва един ужасен миг, докато Пел постави отворения ключ върху четящото устройство.

— Хайде, Пел! — изкрещя Кети. Ножът се притисна по-силно до гърлото на Надина. Тя затвори очи и замръзна.

Пел набра стартиращия код на връзката, изключи силовото поле и изскочи от креслото, като помъкна Майлс със себе си.

— Добре! — извика тя, като отстъпи настрани от мехура. — Излязохме.

Ръката на Кети се отпусна. Силовото поле се включи отново и едва не събори Майлс. Той се озова в ръцете на телохранителите на губернатора.

— Това — студено каза Кети, като гледаше прозрачната сфера с Великия ключ в нея, — е досадно, но само временно забавяне, Хванете ги. — Той направи знак на хората си, после видя Майлс и изненадано възкликна:

— Ти!?

— Аз. — Устните на Майлс се разтеглиха в нещо, което далеч не беше усмивка. — През цялото време. От самото начало. — „До края ти. Е, и аз няма да доживея да се насладя на спектакъла…“ Кети със сигурност нямаше да посмее да ги остави живи. Но щеше да му е необходимо малко време, за да успее да измисли възможно най-артистичен начин да представи смъртта им. Колко време, колко възможности…

Кети спря точно преди юмрукът му да нанесе съкрушителен удар в челюстта на Майлс.

— Не. Ти си онзи, чупливият — измърмори той. После отстъпи и кимна на един от телохранителите си. — Зашеметете ги. И тримата.

Телохранителят извади стандартна военна шокова палка, хвърли поглед върху двете облечени в бяло хоут и се поколеба. После погледна умолително Кети.

Майлс почти чу как Кети изскърца със зъби.

— Добре, само бараяреца!

Видимо облекчен, телохранителят вдигна палката и му нанесе три удара, като започна от лицето и продължи надолу до слабините. Първият удар накара Майлс да изкрещи от болка, вторият му изкара въздуха, а третият го стовари на пода, агонизиращ от болка, с парализирани ръце и крака. За миг изгуби съзнание. Гем-генерал Нару, който току-що беше успял да се изправи, нададе одобрителен възглас — радваше се, че нападателят му си е получил заслуженото.

— Генерале — Кети кимна към Нару, после към мехура, — колко време ще ви отнеме да я отворите?

— Само да проверя. — Нару коленичи до безчувствения техник и взе от него малко устройство, което насочи към мехура. — Половин час, след като човекът ми дойде в съзнание.

Кети се намръщи. Комуникаторът на китката му иззвъня. С учудено изражение той се обади:

— Да, капитане?

— Хоут-губернатор — разнесе се делови, но неспокоен глас. — Засичаме особени сигнали по честотите за спешни връзки. Върху системите ни се изсипва огромен поток от информация. Някакъв кодиран брътвеж, който задръсти цялата памет на приемателя и се прехвърля върху другите системи, подобно на вирус. Маркиран е с имперски универсален код за достъп. Според измерванията оригиналният източник се намира на нашия кораб. Да не би… това да е нещо, свързано с вашите действия?

Кети озадачено повдигна вежди. После погледът му попадна върху станалата вече бяла сфера, която блестеше в средата на помещението и той изруга.

— Не. Гем-генерал Нару! Трябва да свалим това силово поле веднага!

Хвърли на Пел и Майлс убийствен поглед, който обещаваше по-късна жестока разправа, след което двамата с Нару се впуснаха в трескав разговор. Големите дози синерджин не успяваха да съживят моментално техниците, въпреки че те се размърдаха и застенаха обнадеждаващо. Кети и Нару бяха оставени да се справят сами. Ако се съдеше по пламъчетата в очите на Пел, която беше прегърнала хоут Надина, вече беше прекалено късно. Болката от ударите с шоковата палка постепенно отминаваше, но Майлс остана свит на пода, за да не привлича допълнително внимание.

Кети и Нару бяха така погълнати от работата си и ожесточените спорове кой начин е най-подходящ, че само Майлс забеляза как от вратата се появи лъч светлина. Въпреки болката той се усмихна. След миг вратата се пръсна на парчета от пластмаса и метал. Още един миг в очакване на изстрели.

Гем-полковник Бенин, облечен в безупречната си кървавочервена униформа и с прясно нанесен грим, прекрачи уверено прага. Беше невъоръжен, но униформените войници след него разполагаха с огнева сила, достатъчно мощна, за да унищожи дори изпречил се на пътя им ракетен дреднаут. Кети и Нару застинаха. Хората на Кети сметнаха за най-благоразумно да вдигнат ръце. Полковник Ворийди, също тъй безупречен в черната си униформа, макар и не с толкова спокойно изражение, пристъпи зад Бенин. В коридора зад тях Майлс едва успя да зърне Иван, която нервно пристъпваше от крак на крак.