Лоис Бюджолд - Сетаганда

— Надали — с горчива ирония отговори Майлс. — Твърде съм нисък.

Гем-полковник Бенин трепна.

— Всъщност — отбеляза Майлс, — ако изобщо съм работил за някого, то е за Звездните ясли, а не за империята. Не действах толкова в полза на сетаганданската империя, а на хоут. Питайте тях.

Той кимна към Пел и Надина, които се приготвяха да напуснат стаята, придружени от свита гем-дами.

— Хм — обади се гем-полковник Бенин.

Очевидно това бяха магически думи. Полите на хоут-съпругите се оказаха много по-силна защита, отколкото си беше представял.

Мехурът на хоут Надина беше поет от неколцина мъже с колички и изкаран от стаята. Бенин хвърли поглед след него, после се обърна отново към Майлс, след което положи ръка на гърдите си и направи нещо като поклон.

— Във всеки случай, лейтенант лорд Воркосиган, моят Небесен господар, император хоут Флечър Гиайа желае да се явите пред него заедно с мен. Незабавно.

Заповедта на един император не беше нещо, което можеше да остане незабелязано. Майлс въздъхна и на свой ред се поклони на Бенин.

— Разбира се. А… — Той погледна към Иван и внезапно развълнувалия се Ворийди. Не беше напълно сигурен, че желае свидетели на тази аудиенция. Но също така не беше сигурен, че държи да е сам.

— Вашите… приятели могат да дойдат с вас — отстъпи Бенин. — Като имат предвид, че не трябва да говорят, докато не бъдат поканени да го направят.

А подобна покана можеше да бъде отправена единствено от Небесния господар на Бенин. Ворийди кимна, донякъде доволен. Иван се помъчи да изглежда непроницаем.

Излязоха, заобиколени и ескортирани (естествено не и арестувани — това щеше да представлява грубо нарушение на дипломатическия им имунитет) от хората на Бенин. Майлс, все още подкрепян от Иван, се озова до хоут Надина в очакване вратата пред тях да се отвори.

— Какъв приятен младеж — му прошепна Надина, като кимна към Бенин, когото видя назад в коридора да отдава заповеди на войниците си. — Изглежда добре и разбира от обноски. Трябва да видим дали не можем да направим нещо за него. Какво ще кажеш, Пел?

— О, стига! — каза Пел и се понесе напред.

След дълъг път по коридорите на големия кораб Майлс влезе в совалката на сетаганданската служба за сигурност заедно със самия Бенин, който оттук нататък нямаше да го изпусне от погледа си. Бенин изглеждаше спокоен и бдителен както обичайно, но под грима му се долавяше нещо… може би чувство на самодоволство. Сигурно беше изпитал момент на върховна наслада за един сетаганданец — да арестува своя началник с обвинение в заговор. Една от връхните точки в кариерата му. Майлс беше готов да се обзаложи с бетански долари, че именно Нару е бил онзи, който е притискал гордия и лоялен Бенин да закрие делото за смъртта на ба Лура и така да осуети по-нататъшното разследване.

— Между другото — рискува Майлс, — ако още не съм ви казал, моите поздравления за успешното разрешаване на заплетеното убийство, генерал Бенин.

— Полковник Бенин — поправи го Бенин и озадачено примигна.

— Само така си мислите. — Майлс се понесе напред и се настани на най-удобната за наблюдение седалка, която успя да открие.

— Не съм попадал тук преди — прошепна полковник Ворийди на Майлс, като се оглеждаше. — Това помещение никога не е било използвано за публични или дипломатически аудиенции.

Противно на очакванията си, те не се намираха в павилион, а в една затворена ниска сграда в северната част на Небесна градина. Бяха прекарали цял час в преддверието и се стараеха да изглеждат спокойни, макар напрежението им да растеше. Бяха оставени в ръцете на десетина гем-гвардейци, които полагаха всички грижи да ги накарат да се чувстват удобно, но учтиво отказваха на всяко настояване за връзка с външния свят. Бенин беше изчезнал някъде с хоут Пел и хоут Надина. В присъствието на гвардейците Майлс не можеше да разговаря с Ворийди за нищо сериозно.

Второто помещение напомняше донякъде залата в Звездните ясли проста мебелировка, която не отвличаше вниманието, добре осветена, боядисана в студен син цвят. Гласовете звучаха приглушено. Украсата по пода издаваше наличието на голямо бюро с комуникационен пулт, както и на столове, които можеха да се издигат от пода, но засега посетителите бяха оставени да стоят прави.

Вътре имаше и друг гост. Майлс се изненада. Лорд Йенаро стоеше до един облечен в червена униформа телохранител. Беше блед, а около очите му имаше тъмни зеленикави кръгове, сякаш последните две денонощия не беше спал. Тъмната му роба — същото облекло, в което Майлс го беше видял на изложбата — беше омачкана и раздърпана. При вида на Майлс и Иван очите му се разшириха. Той извърна глава и се опита да не забелязва бараярците. Майлс му помаха приветливо, което накара Йенаро с неохота, но любезно да му кимне в отговор. В очите му се четеше болка.