Лоис Бюджолд: Сетаганда

Бенин кимна.

— Поради… една или друга причина, Нару е решил, че от гем-полковник Бенин може да излезе подходяща допълнителна жертва. Това вече беше започнало да се очертава като характерна черта в действията им, както сигурно сте се досетили, ако сте получила признания от лорд Йенаро… — Майлс въпросително погледна Бенин. — Виждам, че сте открили лорд Йенаро преди агентите на Кети да се доберат до него. Радвам се за това.

— И би трябвало — учтиво му отговори Бенин. — Задържахме го миналата нощ заедно с един много интересен килим. Благодарение на неговите показания успях да реагирам подходящо на… внезапната поява на братовчед ви и последвалия поток от информация и искания.

— Разбирам. — Майлс прехвърли тежестта от единия си крак върху другия — започваше да се уморява, изпитваше желание да клекне. После разтърка лицето си — нито мястото, нито времето бяха подходящи, за да се разтърка другаде.

— Може би с оглед на състоянието ви е по-добре да седнете — загрижено се обади Бенин.

— Ще се справя — Майлс си пое дъх. — По време на първата ни среща се опитах да насоча вниманието на гем-полковник Бенин към по-тънките моменти в неговото положение. За щастие, гем-полковник Бенин е много умен човек и лоялността му към вас — „или към истината“ — надделя над заплахите за кариерата му, които му е отправил Нару.

Бенин и Майлс си кимнаха в израз на уважение.

— Кети се опита да ме предаде на Звездните ясли, а за тях аз би трябвало да съм виновен според лъжливото признание на ба Лура — продължи внимателно Майлс. — Но и в този случай нещата не се развиха според плана му. Много съм задължен на хоут Райън за нейната спокойна и разумна реакция в тази екстремна ситуация. Фактът, че тя не изпадна в паника, ми позволи да продължа да се опитвам да защитя Бараяр от обвиненията. Тя е… чест за хоут. — Майлс я погледна с надежда да получи някаква подсказка. „А сега какво?“ Но тя беше все тъй непроницаема, сякаш липсващото в момента силово поле беше станало част от нея. — Хоут Райън действаше изцяло за доброто на хоут и нито веднъж в името на собствената си безопасност. — Въпреки че можеше да се спори какво всъщност е „за доброто на хоут“. — Бих казал, че вашата августейша майка е направила много добър избор на началничка на Звездните ясли.

— Не сте вие, който може да реши това, бараярецо — провлечено каза хоут Флечър Гиайа. Майлс не можеше да определи дали тонът му е развеселен, или заплашителен.

— Извинете, но аз не бях точно доброволец в тази акция. Бях въвлечен в нея. И именно моите решения ни събраха всички нас тук, по един или друг начин.

Гиайа изглеждаше леко изненадан, дори донякъде объркан, сякаш никога досега не бяха хвърляли неговите камъни върху собствената му глава. Бенин се вцепени, а Ворийди трепна. Иван едва успя да се сдържи да не се захили и продължи да се прави на Невидимия.

Императорът реши да смени темата.

— А как се забъркахте с лорд Йенаро?

— Имате предвид от моя гледна точка ли? — Като се имаше предвид, че Бенин сигурно вече разполагаше с показанията му, сега явно беше дошло време за очна ставка. С внимателно подбрани неутрални фрази Майлс описа и трите срещи — всяка от които беше все по-близо до фаталния изход, — като наблягаше върху теориите си (а те вече бяха доказани) за лорд Хикс. Лицето на Ворийди придоби интересен зеленикав оттенък при описанието на историята с килима.

— Мнението ми — предпазливо добави Майлс, — потвърдено от инцидента с астерзиновата бомба, е, че лорд Йенаро също е трябвало да бъде жертва, подобно на нас двамата с Иван. Този човек не е заговорник. — Майлс криво се усмихна. — Липсва му нерв за подобно нещо.

Йенаро трепна, но не каза нищо срещу това. После, по знак на Бенин, той с безцветен глас потвърди казаното от Майлс. Бенин повика един от пазачите и гем-лордът беше отведен. Останаха осем. Дали накрая щеше да остане само един?

Гиайа остана известно време мълчалив, след което с официален тон заяви:

— Достатъчно по въпросите на империята. Сега трябва да обсъдим въпросите на хоут. Хоут Райън, вашето бараярско създание може да остане. Гем-полковник Бенин. Бъдете така добър да изчакате в преддверието с полковник Ворийди и лорд Ворпатрил, докато ви извикам.

— Слушам, сър. — Бенин отдаде чест и се насочи към изхода, като подкарваше пред себе си бараярците.

— Не желаете ли да присъства и Иван, небесни господарю? — смътно разтревожен попита Майлс. — Той беше свидетел на почти всичко заедно с мен.