Лоис Бюджолд - Сетаганда

Здесь есть возможность читать онлайн «Лоис Бюджолд - Сетаганда» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Сетаганда: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Сетаганда»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Майлс и неговият братовчед Айвън заминават за Сетаганда. Там те ще изпълняват своя дипломатически дълг по заръка на добрия стар Бараяр. Идеята е да получат дипломатическа шлифовка в хода на тази елементарна мисия. Но след като сетагандската императрица умира от естествена смърт, а нейният пръв придворен от не толкова ествествена, Майлс и Айвън се оказват здраво забъркани в междуособна каша. Майлс ще се опита да играе ролята на детектив в една странна цивилизация, а чаровният Айвън ще се обвърже с няколко жени наведнъж, за които думата „беля“ е твърде слаба.

Сетаганда — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Сетаганда», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

И изведнъж стана нещо, което накара Майлс да забрави за собствените си болежки от шоковата палка. Вратите се отвориха.

Гем-полковник Бенин влезе пръв и освободи охраната на бараярците. Следваха го хоут Пел, Надина и Райън в своите летящи кресла и със свалени силови полета. Те се наредиха покрай едната стена на стаята. Надина беше скрила отрязания край на косата си в дрехите си — същите, които й беше дала Пел. Накрая се появи позната фигура, съпровождана от голяма лична охрана, която остана отвън.

Отблизо император хоут Флечър Гиайа изглеждаше още по-висок, отколкото се беше сторило на Майлс по време на рецитала. И още по-възрастен, независимо от тъмната си коса. Според имперските стандарти беше облечен едва ли не небрежно — бяла роба върху обичайното широко мъжко облекло, което обаче беше ослепително бяло, както подобава на главен опечален.

Сам по себе си императорът не развълнува Майлс кой знае колко, въпреки че Йенаро се олюля, сякаш краката му внезапно бяха омекнали, и дори Бенин се движеше някак сковано. Император Грегор беше израснал заедно с Майлс, почти като негов осиновен брат. Някъде в подсъзнанието на Майлс терминът „император“ се обясняваше като „някой, с когото да си играеш на криеница“. Но в този случай подобни мисли можеха да бъдат истинска мина. „Осем планети, освен това е по-възрастен от баща ми“ — напомни си той, като се мъчеше да изпита съответното уважение, което трябваше да събуди у него височайшата особа. В края на стаята от пода се издигна един стол, за да приеме онова, което Грегор сардонично би нарекъл Имперския задник. Майлс прехапа устни.

Явно аудиенцията щеше да бъде в съвсем интимна обстановка, защото Гиайа повика Бенин, тихо му каза нещо и полковникът освободи дори пазача на Йенаро. В помещението останаха само тримата бараярци, двете планетарни съпруги и Райън, Бенин, императорът и Йенаро. Девет — традиционният кворум за съдебен процес.

Все пак беше по-добре, отколкото да се изправиш пред Илян. Може би хоут Флечър Гиайа не проявяваше склонност към остри като бръснач сарказми. Но всеки, имал взимане-даване с жените хоут, би трябвало да е опасно умен. Майлс едва се удържа да не се впусне в обяснения, подобно на провинил се ученик. „Изчакай, момче.“

Райън изглеждаше бледа и сериозна. Това не означаваше нищо — Райън винаги изглеждаше бледа и сериозна. Последната болка на желанието проблесна подобно на малко, едва забележимо въгленче в сърцето му. Но той все още можеше да се страхува за нея. Гърдите му бяха изпълнени с този страх.

— Лорд Воркосиган… — Изящният баритон на Флечър Гиайа млъкна в очакване.

Майлс потисна желанието си да се огледа бързо наоколо (в края на краищата нямаше други с това име в залата), пристъпи напред и застана в поза „свободно“.

— Сър.

— Все още не съм… наясно каква е вашата роля в неотдавнашните събития. И как се сдобихте с нея.

— Ролята ми беше на жертвено животно и беше избрана от губернатор Кети, сър. Но отказах да изиграя онова действие, в което той се опита да ме убие.

Императорът се намръщи на този, меко казано, буквален отговор.

— Обяснете.

Майлс погледна към Райън.

— Всичко ли?

Тя едва забележимо кимна.

Майлс затвори очи в кратка молитва към всички богове, които слушаха, отвори ги отново и започна още веднъж да разказва истинската история за първия си сблъсък с ба Лура в совалката, за Великия ключ и всичко останало. Поне имаше предимството едновременно да направи и закъснялото си признание пред Ворийди в обстановка, в която завеждащият протокола нямаше никаква възможност да го прекъсне или да коментира думите му. Ворийди наистина беше невероятен човек — на лицето му не се изписа нито една емоция, като изключеше нервното потрепване на един-единствен мускул.

— Веднага щом видях ба Лура с прерязано гърло в ротондата — продължаваше Майлс, — разбрах, че моят тогава неизвестен противник ме е поставил в логически невъзможната позиция да доказвам обратното твърдение. Щом вече бях измамен в ръцете ми да се озове фалшив ключ, нямаше начин да докажа, че Бараяр не стои зад подмяната, освен с показанията на единствения свидетел, който лежеше мъртъв на пода. Или като открия истинския Велик ключ. Което и се заех да направя. И ако смъртта на ба Лура не беше самоубийство, а само имитация на такова, можеше да се предположи, че някой високопоставен служител в силите за сигурност в Небесна градина е в сътрудничество с убиеца. Това правеше обръщането към специалните служби с молба за помощ твърде рискована постъпка. Но тогава някой натовари гем-полковник Бенин да се заеме с разследването на смъртта на ба Лура, като съвсем недвусмислено му е намекнал, че за кариерата му ще е добре разследването да приключи бързо с потвърждаването на версията за самоубийство. Някой, който сериозно е подценил качествата — „и амбициите“, помисли си Майлс — на Бенин като професионалист. Между другото, този някой беше генерал Нару, нали?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Сетаганда»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Сетаганда» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Лоис Бюджолд
libcat.ru: книга без обложки
Лоис Бюджолд
Лоис Бюджолд - За честта на Вор
Лоис Бюджолд
Лоис Бюджолд - Хоризонти
Лоис Бюджолд
Лоис Бюджолд - Оковният пръстен
Лоис Бюджолд
Лоис Бюджолд - Цивилна кампания
Лоис Бюджолд
Лоис Бюджолд - Комар
Лоис Бюджолд
Лоис Бюджолд - Огледален танц
Лоис Бюджолд
Отзывы о книге «Сетаганда»

Обсуждение, отзывы о книге «Сетаганда» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x