Лоис Бюджолд: Сетаганда

Пел прехапа устни и колкото и да беше необичайно за нея, сведе поглед.

— Не беше шега, сър — намеси се Майлс. — Доколкото можех да преценя, и двамата щяхме да сме мъртви след броени минути. Хоут Райън беше подчертала, че най-важното нещо е спасяването на Великия ключ. Всички получатели разполагаха с ключа, но не и с ключалката. Без генните банки за тях той бе безполезен брътвеж. Бяхме сигурни, че по един или друг начин ще бъдете в състояние да го възстановите, може би на парчета, дори след нашата смърт, независимо от това какво щеше да направи Кети след това.

— Бараярецът казва истината — подкрепи го Пел.

— Това беше най-добрата възможна стратегия — отбеляза Майлс. — Жив или мъртъв, постигаш целта си.

Майлс млъкна. Погледът на Флечър Гиайа му подсказваше, че императорът предпочита разните чуждопланетни варвари да се въздържат от коментари, които хвърлят сянка на съмнение върху способностите на починалата му майка, дори тези способности да са били насочени срещу самия него.

„Изобщо не можеш да ги разбереш тези… хора. Искам да съм си у дома“ — уморено си помисли Майлс.

— А какво ще стане с гем-генерал Нару?

— Ще бъде екзекутиран — отговори императорът. За негова чест, в гласа му нямаше злорадство. — Службата за сигурност трябва да бъде… сигурна.

Майлс не можеше да не се съгласи с това.

— Ами хоут Кети? И той ли ще бъде екзекутиран?

— Той незабавно ще се оттегли в едно наблюдавано имение поради внезапна болест. Ако възрази, ще му бъде предложено да се самоубие.

— Насилствено, ако се наложи?

— Кети е млад. Ще избере живота и новите възможности.

— А другите губернатори?

Гиайа с раздразнение погледна съпругите.

— Малко прагматична слепота в тази насока ще уталожи нещата. Но ще им бъде трудно да получат нови назначения.

— А хоут Вио? — Майлс хвърли поглед към жените. — Какво ще стане с нея? Другите само се опитаха да извършат престъпление. А тя всъщност успя.

Райън кимна. Гласът й беше абсолютно спокоен.

— На нея също ще й бъде предложено да избира. Може да замести слугата, когото уби — лишена от пол, обезкосмена и понижена в ба, с променен метаболизъм и тяло… но с възможност да се завърне в Небесна градина, както толкова силно желаеше. Може и да й се позволи безболезнено да сложи край на живота си.

— Кое от двете… ще избере?

— Самоубийството, надявам се — искрено каза Надина.

Явно в цялото това правосъдие действаха различни стандарти. Сега, когато вълнението от преследването вече беше отминало, Майлс почувства внезапно отвращение. „Заради това ли жертвах живота си?“

— Ами… хоут Райън? И аз?

Погледът на Флечър Гиайа беше студен и отчужден.

— Това… е проблем, за решаването на който ще трябва да се оттегля и да размисля.

Императорът повика Бенин и след като проведоха кратко съвещание на половин глас, му каза да изпрати Майлс. Но докъде щеше да го изпрати? В посолството или в най-близкия карцер? И имаше ли изобщо подобни неща в Небесна градина?

Оказа се, че в посолството. Бенин върна Майлс в компанията на Ворийди и Иван и ги изпрати до Западната порта, където вече ги чакаше кола от бараярското посолство. Спряха за кратко и гем-полковникът се обърна към Ворийди.

— Не можем да контролираме какво влиза в официалните ви доклади. Но моят Небесен господар… — Бенин направи пауза, за да избере подходящата деликатна дума, — очаква, че нищо от онова, на което бяхте свидетел, няма да се превърне в обществено достояние.

— Мога да ви обещая това — искрено отговори Ворийди.

Бенин кимна удовлетворено.

— Бихте ли дали честната си дума, ако не възразявате?

Явно се беше запознал с бараярските обичаи. Тримата с готовност дадоха личните си клетви и Бенин ги остави сами във влажната нощ. До изгрева оставаха не повече от два часа.

За щастие, леколетът беше затъмнен. Майлс седна в ъгъла, като си мечтаеше да притежава таланта на Иван да бъде невидим. Но най-силното му желание беше да пропуснат утрешните церемонии и веднага да потеглят за вкъщи. Не. Щом беше стигнал дотук, трябваше да издържи докрай.

Ворийди се беше умълчал. Само веднъж проговори на Майлс с леден тон.

— Какво си мислехте, че правите, Воркосиган?

— Предотвратих разпадането на Сетаганданската империя на осем агресивни разширяващи се части. Осуетих плановете за война на някои от тях срещу Бараяр. Преживях опит за убийство и помогнах за залавянето на трима високопоставени предатели. Наистина, не бяха наши предатели, но все пак. А, освен това реших един случай на убийство. Мисля, че това е достатъчно за едно пътуване.