Лоис Бюджолд: Сетаганда

Ворийди известно време се бореше със самия себе си, след което малко безпомощно запита:

— Все пак наистина ли сте специален агент, или не?

В списъка на посветените… Ворийди не фигурираше. Не и в този случай. Майлс въздъхна.

— Е, ако не съм… поне успях като такъв, нали?

Иван трепна. Ворийди се облегна в седалката си без повече коментари, но явно бесен. Майлс мрачно се усмихна в тъмното.

Майлс се събуди от неспокойната си дрямка и откри, че Иван е сложил ръка върху рамото му и предпазливо го разтърсва.

Затвори отново очи, за да не гледа неясните очертания на стаята и братовчед си.

— Махай се — промърмори той и се опита да се завие презглава.

Иван поднови опитите си, този път по-настоятелно.

— Сега вече знам, че е било задача. Изпаднал си в типичното си за след акция кисело настроение.

— Не съм вкиснат. Уморен съм.

— Знаеш ли, изглеждаш ужасно. Имаш огромно петно на едната буза, там където онзи смотаняк те е ударил с палката. Стига чак до окото ти. Ще се вижда от сто метра. Трябва да станеш и да се погледнеш в огледалото.

— Не мога да понасям хората, които са радостни сутрин. Колко е часът? Защо си станал? И какво търсиш тук? — Майлс се вкопчи в завивките, тъй като Иван се помъчи да го отвие.

— Гем-полковник Бенин идва насам да те вземе. С имперска лимузина, дълга половин блок. Сетаганданците искат да отидеш един час преди церемонията на кремирането.

— Какво? Защо? Не може да ме арестува, имам дипломатически имунитет. Убийство? Екзекуция? Не е ли малко късно?

— Посланик Воробьов иска да знае същото. Прати ме да те открия колкото се може по-скоро. — Иван вече го буташе към банята. — Почвай да се бръснеш, донесох ти униформата и ботушите от пералнята. Както и да е, ако сетаганданците искат да ти видят сметката, няма да го направят тук. Ще ти пъхнат нещо под кожата, което след шест месеца ще те прати на оня свят.

— Доста успокояващо. — Майлс разтри врата си, сякаш търсеше някакви необичайни бучки. — Обзалагам се, че Звездните ясли разполагат с доста смъртоносни болести. Само се моля да не съм ги обидил с нещо.

Майлс понесе героично опитите на братовчед си да се прояви като камериер, но когато Иван му пъхна в ръката чаша кафе, му прости всичките грехове — минали, настоящи и бъдещи. Отпи от ободряващата напитка и се загледа в отражението си в огледалото. Контузията от шоковата палка върху лявата му буза наистина беше станала забележително многоцветна, увенчана със синьо-черен кръг около окото му. Другите два удара не бяха чак толкова лоши, тъй като дрехите все пак го бяха предпазили донякъде. Наистина би предпочел да прекара деня в леглото. В каютата си на скоковия кораб на ИмпСи, пътуващ към дома с най-високата скорост, която позволяваха законите на физиката.

Пристигнаха в залата на посолството и вместо Бенин откриха Миа Маз, облечена в официалното си черно-бяло погребално облекло. Беше правила компания на Воробьов през цялата изминала нощ и едва ли беше спала повече от Майлс. Но въпреки това изглеждаше забележително свежа, направо блестяща. Усмихна им се. Иван й се усмихна в отговор.

— Воробьов няма ли го? — косо я погледна Майлс.

— Ще дойде веднага щом се преоблече — увери го Маз.

— Вие… ще дойдете ли с мен? — с надежда попита Майлс. — Или… не, предполагам че трябва да бъдете при собствената си делегация. Тържествено закриване и така нататък.

— Ще правя компания на посланик Воробьов. — Трапчинките й станаха още по-дълбоки. — Постоянно. Нощес ме попита дали ще се омъжа за него. Мисля, че се дължи на характерната му разсеяност. В момент на лудост аз казах „да“.

„Ако не можеш да си купиш помощ…“ Е, така поне щеше да се запълни една важна дупка в подготовката на персонала в посолството. Без да се споменават купищата шоколадови бонбони и покани.

— Честито — успя да произнесе Майлс. Въпреки че май щеше да е по-подходящо да каже „честито“ на Воробьов и „късмет“ на Маз.

— Все още се чувствам много странно — призна Маз. — Имам предвид, „лейди Воробьов“. Майка ви как е успяла да се справи, лорд Воркосиган?

— Имате предвид, защото произхожда от егалитарно общество като бетанското ли? Никакъв проблем. Твърди, че егалитаризмът много добре си пасва с аристокрацията, стига егалитаристите да станат аристократи.

— Надявам се да я срещна някой ден.

— Ще си допаднете чудесно — призна Майлс.

Воробьов, все още оправящ черната си куртка, се появи почти в същия миг, когато гем-полковник Бенин беше въведен от двама души от охраната на посолството. Поправка. Гем-генерал Бенин. Майлс се усмихна при вида на новите отличителни знаци върху кървавочервената му униформа. „Онзи път май се обърнах към вас правилно, а?“