Лоис Бюджолд: Сетаганда

Майлс предполагаше, че Гиайа го използва като не особено приятелско послание към своите сатрап-губернатори. Гиайа определено не възнамеряваше да разгласява подробности около събитията от последните две седмици. Ето защо Майлс реши, че това е едно от онези „познай, ако можеш“ неща, целящо да обърка колкото със съмнение, толкова и със знание — един от най-деликатните похвати на тероризма.

„Да. Нека се чудят.“ Е, не те — той тъкмо минаваше покрай бараярската делегация, стояща в първата редица на тълпата посланици. Воробьов беше зашеметен. Маз изглеждаше изненадана, но явно бе доволна — тя посочи гърлото на Майлс и каза нещо на годеника си. Ворийди го наблюдаваше крайно подозрително. Иван беше… непроницаем. „Благодаря за подкрепата, братовчеде.“

Самият Майлс беше изненадан, когато видя лорд Йенаро в последната редица гем-лордове. Беше облечен в пурпурните, комбинирани с бяло дрехи на гем-лордовете прислужници в Небесна градина — десети ранг, шеста степен — най-ниското стъпало. Най-ниското от най-високопоставените, поправи си Майлс. „Явно в края на краищата се е сдобил с поста на асистент-парфюмер.“ А Флечър Гиайа — с контрол над още една неразумна глава.

Заеха местата си в центъра. Млади гем-момичета положиха последните цветя около централния мехур. Запя хор. Майлс се опита да изчисли цената само на труда, хвърлен през последния месец за церемонии, при положение че е бил положен от точно определен брой хора с минимално заплащане. Сумата се оказа… висока до небето. Все по-ясно усещаше, че не е закусвал и е пил съвсем малко кафе. „Няма да припадна. Няма да си чеша носа или задника. Няма…“

Един бял мехур се появи пред императора. До него стоеше малкият познат ба. Държеше поднос. Гласът на Райън произнесе церемониалните думи. Ба положи подноса пред краката на императора. Майлс, който се намираше от лявата страна на Гиайа, погледна надолу и горчиво се усмихна. Великият ключ, Великият печат и всички останали регалии на Лизбет бяха тук. Ба и мехурът се оттеглиха. Донякъде отегчен, Майлс очакваше Гиайа да назове четвъртата императрица измежду купа бели мехури.

Императорът направи знак на Райън и нейния ба да се приближат отново. Последваха още церемониални фрази. На Майлс му трябваше цяла минута да разбере значението им. Ба се поклони и отново взе подноса от името на господарката си. Отегчението се изпари от шока и изумлението му. За първи път му се искаше да бъде още по-малък, да притежава таланта на Иван да бъде невидим или да може да се телепортира някъде — където и да е, само не тук. Вълна от интерес, дори изненада премина през аудиторията на хоут и гем. Членовете на съзвездието Дегтиар бяха щастливи. Членовете на другите съзвездия… гледаха учтиво.

Хоут Райън Дегтиар отново пое Звездните ясли като новата императрица на Сетаганда, четвърта избраница на Флечър Гиайа, но първа по старшинство поради отговорността си към генома на хоут. Първото й задължение беше да приготви своя първи имперски принц. Дали беше щастлива в своя мехур?

Нейният нов… не съпруг, а спътник, императорът, можеше никога да не я докосне. Но можеха да станат и любовници. В края на краищата Гиайа можеше да пожелае да демонстрира властта си над нея. Но в интерес на истината, Райън сигурно бе знаела какво я очаква още преди церемонията и не изглеждаше недоволна. Майлс преглътна. Чувстваше се болен и ужасно уморен. Ниска кръвна захар, няма съмнение.

„Късмет, милейди. Късмет… и сбогом.“

Императорът вдигна ръка и чакащите инженери тържествено включиха апаратурата си. Вътре в големия мехур се появи тъмен оранжев блясък, който се превърна в червен, после в жълт и накрая в синьо-бял. Купът вътре се наклони, предметите паднаха, после се издигнаха отново. Формите им се размиваха в молекулярна плазма. Без съмнение, имперските инженери и службата за сигурност бяха прекарали напрегната нощ, за да приготвят погребалната клада на императрица Лизбет. Ако мехурът се пръснеше, ефектът щеше да наподобява на ефекта от малка водородна бомба.

Всичко продължи кратко, може би десетина минути. В затъмнения купол над тях се отвори кръг, разкриващ късче синьо небе. Ефектът беше почти свръхестествен, сякаш се отваряше прозорец в друго измерение. Много по-малка дупка се отвори на върха на мехура и изстреля към небето бял пламък. Майлс си помисли, че въздушният трафик над центъра на столицата сигурно е спрян, въпреки че ослепителният бял поток сравнително бързо се превръщаше в лек дим.