Лоис Бюджолд - Сетаганда

След това куполът отново се затвори, изкуствените облаци бяха издухани от изкуствен вятър и светлината стана по-ярка и по-весела. Мехурът се стопи, като остави след себе си само един празен кръг от незасегната трева. Нямаше дори пепел.

Един прислужник-ба донесе на императора цветна роба. Гиайа свали горната част на бялата си роба и навлече новата одежда. След това почетната стража го обгради и императорът заедно със свитата си напусна. Когато и последният високопоставен служител излезе, тълпата опечалени въздъхна като един и тишината беше разкъсана от хиляди гласове.

Голяма открита кола чакаше императора, за да го отведе… там, където отиват сетаганданските императори, когато партито свърши. Дали Гиайа щеше да изпие някакво силно питие и да запрати обувките си в ъгъла? Сигурно не. Придружаващият го ба подреди краищата на робата му и седна на мястото на шофьора.

Майлс стоеше от лявата страна на колата, когато тя се издигна над повърхността. Гиайа го погледна и го дари с микроскопично кимване.

— Довиждане, лорд Воркосиган.

— До нови срещи — ниско се поклони Майлс.

— Не и в най-близко бъдеще, уверявам ви — сухо измърмори Гиайа и потегли, следван от ято мехури, които вече бяха с всички цветове на дъгата. Нито един от тях не спря да се обърне назад.

Гем-генерал Бенин се появи до Майлс. Смееше ли се?

— Елате, лорд Воркосиган. Ще ви изпратя до вашата делегация. Дадох честната си дума на посланика и сега трябва лично… да си я възвърна, както казвате вие, бараярците. Любопитна фраза. В религиозен или в лотариен смисъл я използвате?

— Мм… по-скоро в медицински. Като при временно даряване на жизненоважен орган. — Сърца, обещания, всичко днес се възвръщаше.

— Разбирам.

Посланик Воробьов и групата му бяха сред тълпата делегати, които се качваха в колите за последния фантастичен обяд. Тапицериите на седалките вече бяха сменени от бяла в разноцветна коприна, с което се слагаше край на официалния траур. Без видим сигнал една от колите се доближи до Бенин.

— Ако тръгнем още сега — обърна се Майлс към Иван, — можем да сме на орбита след един час.

— Но… гем-дамите ще са в бюфета… — протестира Иван.

Самият Майлс умираше от глад, така че твърдо отговори:

— В такъв случай, прав ти път.

Бенин, който може би беше чул последната забележка на своя Небесен господар, го подкрепи с безизразното:

— Идеята ви не е лоша, лорд Воркосиган.

Воробьов сви устни. Раменете на Иван леко се отпуснаха. Ворийди кимна към врата на Майлс. Изглеждаше озадачен и подозрителен.

— А как ще обясните това… лейтенант?

Майлс прокара пръсти по копринената лента, на която беше закачен Орденът за заслуги.

— Моята награда. И наказание. Изглежда, хоут Флечър Гиайа има лош вкус към добрата ирония.

Маз, която явно още не беше в течение и не разбра подтекста, възрази:

— Но това е необикновена чест, лорд Воркосиган! Всеки сетагандански гем-офицер е готов да се жертва за подобна награда!

— Но слуховете за нея далеч няма да го направят популярен у дома, любов моя — обясни й Воробьов. — Ще има слухове без смислено обяснение. Още повече като се има предвид, че лорд Воркосиган работи в бараярската Имперска служба за сигурност. От бараярска гледна точка това изглежда… е, изглежда много странно.

Майлс въздъхна. Главоболието му отново се засилваше.

— Зная. Може би ще успея да убедя Илян да засекрети всичко.

— Но нали я видяха около три хиляди души! — обади се Иван.

— Е, вината е твоя — разгорещи се Майлс.

— Моя!?

— Да. Ако вместо една чаша тази сутрин ми беше дал повече кафе, главата ми щеше да си е на мястото и щях да намеря някакъв начин да се измъкна. Ама че бавни рефлекси! Още се чудя какви ще са последствията.

Например: ако не беше свел глава пред Гиайа, колко по-големи щяха да са шансовете техният скоков кораб да бъде сполетян от някакъв ужасен инцидент, докато напускаше пределите на Сетаганданската империя?

— Да… — намръщи се Ворийди. — А за какво си говорехте миналата нощ със сетаганданците, след като двамата с лорд Ворпатрил бяхме изведени?

— Нищо. Не ми зададоха нито един въпрос — Майлс мрачно се усмихна. — Точно в това е красотата, естествено. Да видим дали вие ще успеете да докажете обратното, полковник. Просто опитайте. Аз ще гледам.

След дълго мълчание Ворийди бавно кимна.

— Разбирам.

— Благодаря ви, сър — пое си дъх Майлс.

Бенин ги придружи до Южната порта и се сбогува с тях.