Ета Сета IV се смаляваше в далечината, макар и не толкова бързо, колкото му се искаше на Майлс. Той изключи монитора в каютата си и отгриза още едно парче от дажбата си концентрирана храна. Надяваше се да заспи. Носеше широката си раздърпана черна униформа. Без никакви ботуши. Размърда пръстите на краката си, наслаждавайки се на необичайната свобода. Ако имаше късмет, щеше да изкара следващите две седмици бос. Сетаганданският Орден за заслуги висеше над главата му — полюляваше се леко на разноцветната си лента и слабо проблясваше.
От вратата на каютата се дочу познатото двойно почукване. За момент му се прииска да се престори на заспал. След това въздъхна и се повдигна на лакът.
— Влез, Иване.
Иван също се беше освободил колкото се може по-бързо от стегнатата си униформа и беше надянал широките си всекидневни дрехи. И масажиращи чехли, ха-ха. Държеше куп цветни листа.
— Просто исках да ти ги покажа. Един от чиновниците на Ворийди ми ги даде точно преди да тръгнем от посолството. Всичко, което пропускаме тази вечер и следващата седмица. — Той включи дезинтегратора на стената. — Лейди Бенело — един жълт лист изчезна в процепа. Появи се зелен. — Лейди Арвин. — Изчезна и той, за да бъде сменен от тюркоазен. Майлс можеше да усети парфюма. — Невероятната Веда…
— Разбирам намека ти, Иване — изръмжа Майлс.
— И храната — въздъхна Иван. — Защо ядеш тази гадост? Дори на един куриерски кораб могат да се справят по-добре!
— Исках нещо чисто.
— Разстройство, а? Стомахът ти пак ли е разстроен? Надявам се, че нямаш кръвоизлив.
— Само в мозъка. Всъщност какво искаш?
— Дойдох да споделя колко съм покварен от упадъчния сетагандански лукс. Направо ми се иска да се подстрижа за монах. Е, поне през следващите две седмици ми е в кърпа вързано. — Погледът му се спря върху Ордена за заслуги, който бавно се въртеше на лентата си. — Искаш ли да го пусна в дезинтегратора вместо теб? Ето, сега ще те отърва от него… — И посегна да го сграбчи.
Майлс скочи като невестулка, която брани бърлогата си.
— Няма ли да се разкараш оттук!
— Ха! Знаех си, че тази играчка значи за теб много повече, отколкото твърдеше пред Ворийди и Воробьов — тържествуващо възкликна Иван.
Майлс скри ордена под дюшека си.
— Спечелих си го. С риск за живота си. — Иван се ухили, спря да се върти около него и се отпусна в единствения стол в каютата.
— За това си мислех — продължи Майлс. — Какво ли ще стане, ако след десетина-петнадесет години изляза от тайните служби и се прехвърля в действащата армия. Ще имам повече практически опит от всеки друг бараярски войник от моето поколение, а останалите офицери дори няма да подозират за това. Всичко е засекретено. Ще си мислят, че съм прекарал последното десетилетие в мотаене нагоре-надолу из космоса. Как ще имам авторитет пред една шайка провинциални простаци като тебе? Жив ще ме изядат.
— Е, бъди сигурен, че ще опитат. — Очите на Иван блеснаха. — Надявам се да съм наблизо и да гледам.
Тайно в себе си Майлс също се надяваше на това, но би предпочел да му извадят ноктите (стар похват на ИмпСи при провеждане на разпити преди няколко поколения), отколкото да го изрече на глас.
Иван шумно въздъхна.
— И все пак гем-дамите ще ми липсват. И храната също.
— У дома също има дами и храна, Иване.
— Прав си. — Иван малко се развесели.
— Ама че майтап! — Майлс пак седна на леглото си. — Ако Небесният татко на Флечър Гиайа беше пратил срещу Бараяр вместо гем-лордовете хоут-дами, сега планетата сигурно щеше да е част от Сетаганданската империя.
— Гем-лордовете са били само жестоки. Но ние сме били още по-жестоки. — Иван се загледа в тавана. — Как мислиш, колко ли поколения ще минат докато престанем да възприемаме хоут-лордовете като човешки същества?
— Правилният въпрос е колко поколения ще минат преди те да престанат да възприемат нас като хора — поправи го Майлс. „Е, свикнал съм с подобно отношение дори у дома. Поне имам някакъв опит.“ — Мисля… че Сетаганда ще остане потенциално опасна за съседите си поне докато хоут не постигнат целта си… каквато и да е тя. Императрица Лизбет и нейните предшественички — „както и наследничките й“ — развиват една двойствена раса — хоут, които контролират всичко, и гем, използвани като източник на генетичен материал и разнообразие. Подобно на земеделска компания, която продава само монокултури, но пази видоизменени семена от диви растения за всеки случай. Най-голямата опасност за всички е, ако хоут изгубят контрола си над гем. Ако на гем им бъде позволено да командват парада… е, Бараяр знае какво е да ти се изсипят на главата половин милион социалдарвинисти.
Читать дальше