Лоис Бюджолд - Сетаганда

— Мога ли да ви попитам защо е всичко това, гем-генерал? — Воробьов също не беше пропуснал да забележи промяната.

Бенин се поклони.

— Моят небесен господар настоява да се срещне с лорд Воркосиган в този час. А… ще ви го върнем.

— Давате ли честната си дума? За нас ще бъде много неприятно, ако той се загуби… отново. — Воробьов успяваше да бъде строг към Бенин и същевременно тайно да гали Маз по ръката.

— Давам честната си дума, посланик — обеща Бенин и след неохотното кимване Воробьов поведе Майлс навън. Майлс хвърли поглед през рамо — чувстваше се самотен без Иван, Маз или дори Воробьов.

Земеходът не беше с дължината на половин блок, но бе наистина луксозен и очевидно нямаше нищо общо с военните. Сетаганданските войници отдадоха чест на Бенин и настаниха него и госта му в задната част на купето. Когато потеглиха, Майлс имаше чувство, че се вози в къща.

— Мога ли аз да ви попитам защо е всичко това, гем-генерал? — на свой ред попита той.

Обяснението на Бенин беше почти… крокодилско.

— Инструктиран съм, че обясненията трябва да изчакат, докато не пристигнете в Небесна градина. Това ще отнеме само няколко минути от времето ви, нищо повече. Първо предполагах, че ще ви хареса, но след по-сериозно обмисляне реших, че няма да ви хареса. Във всеки случай, заслужавате го.

— Внимавайте все по-издигащата се репутация на ловък човек да не се обърне срещу вас, гем-генерал — изръмжа Майлс.

Бенин едва забележимо се усмихна.

Това определено беше зала за аудиенции, макар и малка, а не зала за конференции като онази, в която бяха миналата нощ. Имаше само едно кресло и Флечър Гиайа вече беше седнал в него. Бялата роба, която носеше, беше толкова тежка и официална, че той беше почти неподвижен и се наложи двама ба да му помагат да се изправи. Лицето му приличаше на лице на икона и напомняше порцелан. Три бели мехура безшумно се носеха зад лявата му страна. Друг ба поднесе малка плоска кутия на Бенин, който застана отдясно на императора.

— Можете да се доближите до Небесния господар, лорд Воркосиган — каза Бенин.

Майлс пристъпи напред. Беше решил да не пада на колене. Както беше изправен, двамата с хоут Флечър Гиайа бяха на приблизително еднаква височина.

Бенин подаде кутията на императора и той я отвори.

— Знаете ли какво е това, лорд Воркосиган? — попита Гиайа.

Майлс хвърли поглед към Ордена за заслуги, който блестеше в кадифеното си ложе.

— Да, сър. Това е оловна тежест, подходяща за давене на малки врагове. Дали ще ме зашиете заедно с нея в копринена торба преди да ме хвърлите зад борда?

Гиайа погледна Бенин, който сви рамене, сякаш отговаряше с „Нали ви казах?“

— Наведете главата си, лорд Воркосиган — твърдо нареди Гиайа. — Такива като вас могат да постъпят и по този начин.

Дали Райън беше в един от тези мехури? Майлс погледна техните отражения в лъснатите си до блясък ботуши, докато Гиайа прехвърляше лентата през главата му. После отстъпи половин крачка назад, опита се, но не успя да се сдържи да не докосне студения метал. Не отдаде чест.

— Аз… отказвам тази чест, сър.

— Не, не я отказвате — каза Гиайа с тон на добре осведомен човек. — Моите най-добри наблюдатели ме осведомиха, че имате страст към признанието. Това е…

„Слабост, която може да се използва…“

— …напълно разбираемо качество, което много ми напомня нашите собствени гем.

Е, поне беше по-добре, отколкото сравнението с другите полуроднини на хоут — ба. Те не бяха дворцови евнуси, каквито изглеждаха, а по-скоро един вид много ценни проекти — мъртвият ба Лура сигурно беше по-добър от полуроднина на самия Гиайа, доколкото знаеше Майлс. Шестдесет и осем процента общ хромозомен материал. Повече от достатъчно. Майлс реши, че отсега нататък ще трябва да се отнася с повече уважение, да не говорим за предпазливост, към мълчаливите ба. Те бяха от едно и също тесто — слугите и господарите. Нищо чудно, че императорът беше погледнал на убийството на Лура толкова сериозно.

— Като става дума за признание, сър, това едва ли е нещо, което ще мога да покажа у дома. Много по-вероятно е да го скрия на дъното на най-дълбокото чекмедже, което намеря.

— Добре — спокойно каза Флечър Гиайа. — Стига да оставите там и всички свързани с него спомени.

А, значи това било. Подкуп срещу мълчание.

— През изминалите две седмици се случиха много малко неща, за които бих си спомнял с удоволствие, сър.

— Спомняйте си каквото желаете, стига да не го излагате публично.