Лоис Бюджолд - Сетаганда

Използването на зашеметителя щеше да включи всички възможни аларми. Значи трябваше да се използва само в краен случай. По дяволите, противниците, ако бяха по-умни (а Майлс беше сигурен, че е изправен срещу трима много умни мъже), щяха да се нахвърлят срещу него само за да го накарат да стреля.

— Какво друго имате в ръкава си? — обърна се Майлс към Пел.

— Надина — Пел посочи масата, — кой от всички е Великият ключ?

— Не съм сигурна — отговори Надина, като се взираше в купчината.

— Вземете ги всички. Ще ги проверяваме после — настоя Майлс.

— Но всички те може да са фалшиви — със съмнение каза Пел. — Трябва да сме сигурни, иначе всичко ще се окаже напразно.

Тя бръкна в пазвата си и извади познатия медальон с релефното изображение на птица…

Майлс едва не се задави.

— За Бога, защо сте взели това тук? Скрийте го! Гарантирам ви, че тези мъже изобщо няма да се поколебаят да ви убият след две седмици, прекарани в опити да направят това, които този медальон върши за секунда!

Гем-генерал Нару се обърна към мехура.

— Да, Вио, сега пък какво има? — В гласа му се долавяше раздразнение и открито презрение.

Пел изглеждаше малко уплашена. Майлс забеляза как устните й се движат, сякаш репетира някакъв отговор, но после се отказа.

— Няма да издържим много — прошепна Майлс. — Не е ли по-добре да атакуваме, да вземем ключовете и да побегнем?

— Как? — попита Надина.

Пел вдигна ръка да запазят тишина.

— Тонът ви е крайно неприличен, сър.

— Виждам, че повторното влизане в мехура е възвърнало гордостта ти — намръщи се Нару. — Наслаждавай се, докато можеш. Скоро ще изкараме всички онези кучки от малките им крепости. Дните им под покровителството на слепотата и глупостта на императора са преброени. Бъди сигурна в това, хоут Вио.

Така… значи Нару не участваше в заговора заради осъществяването на плана на императрицата, това поне вече бе сигурно. Майлс можеше да види как традиционните тайни на хоут-дамите са се превърнали в страшна обида за един просветен, вероятно параноичен човек от службите за сигурност. Това ли беше подкупът, който Кети му беше предложил в замяна на неговото сътрудничество? Дали му бе обещал, че с установяването на новия режим ще отвори вратите на Звездните ясли и ще хвърли светлина върху всяка тайна на хоут? Че ще унищожи странната и крехка основа, която дава власт на жените хоут, и ще я предаде на гем, на които тя (както и самият Нару) принадлежеше? В такъв случай дали Кети дърпаше за конците само Нару, или двамата бяха почти равнопоставени съзаклятници? Не почти, а напълно, реши Майлс. „Това е най-опасният човек в стаята. Може би и в целия кораб.“ Настрои зашеметителя на близък обхват със слабата надежда, че няма да включи алармите.

— Пел, извадете от строя гем-генерал Нару с последната доза. Аз ще се опитам да заплаша другите двама и да ги накарам да легнат на пода, без да стрелям. Завържете ги, вземете ключовете и да се махаме. Може да не е елегантно, но е бързо, а ние нямаме време!

Пел кимна с неохота, бръкна в ръкава си и извади флакона. Надина се хвана за облегалката. Майлс се приготви да скочи и да заеме позиция за стрелба.

Пел изключи силовото поле и пръсна дозата право в лицето на Нару. Той задържа дъха си, бързо отстъпи настрани, едва засегнат от облака, и издиша с предупредителен вик.

Майлс изруга, скочи, препъна се и бързо стреля три пъти. Успя да свали двамата техници. Нару за малко щеше да се измъкне отново, но последният изстрел го спря. Поне временно. Нару се претърколи тежко, също като глиган в кална локва, и нададе нечленоразделен рев.

Надина изтича към масата, събра ключове в полите на дрехата си и се върна при Пел. Пел започна да ги изпробва един след друг.

— Не е този… и този…

Майлс хвърли поглед към затворената врата. Тя щеше да остане затворена, докато някой с право на достъп не опреше длан върху панела. Кой беше оторизиран? Кети… Нару, но той вече беше тук… друг? „Скоро ще разберем.“

— Не е този… — продължаваше Пел. — О, ами ако всички са фалшиви? Не…

— Разбира се, че са — сети се Майлс. — Истинският трябва да е, трябва да е… — започна да проследява кабелите от конзолата. Те водеха към кутия, скрита зад някакво друго оборудване. А в кутията имаше… друг Велик ключ. — Тук.

Майлс го изтръгна от мястото му и бегом се върна при Пел.

— Имаме ключа, имаме Надина, имаме доказателства срещу Нару, имаме всичко. А сега да се махаме.

Вратата изсъска и се отвори. Майлс се извърна и стреля.