Лоис Бюджолд - Сетаганда

Беше стандартен панел, отговарящ на отпечатъци от пръсти, но за кого беше програмиран? Сигурно за малцина, може би само за Кети и Вио. Но пазачът сигурно също имаше достъп в случай, че възникнеше нещо непредвидено.

— Преместете го малко нагоре — разпореди се Майлс и притисна дланта на изпадналия в безсъзнание пазач към панела. — Слава Богу! — въздъхна с облекчение той, когато вратата се плъзна встрани, без да издаде сигнал за тревога. Взе зашеметителя на пазача и влезе на пръсти вътре, следван от Пел.

— О! — възмутена възкликна Пел. Бяха открили хоут Надина.

Възрастната жена седеше на диван, подобен на онзи, който бяха видели в първата каюта. Беше само по бельо. Годините — а те бяха около стотина — не бяха подминали дори нейното тяло на хоут. Отнемането на горните й дрехи изглеждаше като добре обмислена обида, която малко се различаваше от пълното й събличане. Посивялата й коса беше защипана с някакво устройство, което на свой ред беше закрепено неподвижно за пода. Това не беше болезнено — дължината на косата й й оставяше около два метра свобода на движение, но в гледката имаше нещо дълбоко обидно. Може би беше идея на хоут Вио? Майлс си помисли, че разбира как се е почувствал Иван при вида на котешкото дърво. Това беше Лошо деяние — да се постъпва по подобен начин с възрастна дама (макар и принадлежаща към такава противна раса като хоут), която му напомняше на баба му от Бета… Е, не съвсем. Всъщност Пел повече приличаше на баба му Нейсмит като личност, но…

Пел безцеремонно захвърли безчувствения пазач на пода, скочи от креслото си и се хвърли към своята сестра-съпруга.

— Надина, ранена ли си?

— Пел! — Всеки друг на нейно място щеше да се хвърли в обятията на спасителя си. Бидейки хоут обаче, двете жени се задоволиха само със сдържано, макар и очевидно сърдечно ръкостискане.

— О! — отново възкликна Пел, като гневно гледаше положението, до което беше докарана Надина. Първата й работа беше да свали част от своите собствени дрехи и да ги даде на Надина, която ги навлече с благодарност и сякаш възвърна част от достойнството си. Майлс приключи с бързия оглед на помещението, за да се увери, че наистина са сами, и се върна при жените, които се мъчеха да освободят косата. Пел коленичи и дръпна няколко кичура, които обаче не поддадоха.

— Вече опитах — въздъхна хоут Надина. — Нищо не се получава.

— Къде е ключът за това нещо?

— Беше у Вио.

Пел бързо извади целия тайнствен арсенал от ръкавите си. Надина го разгледа и поклати отрицателно глава.

— По-добре да я отрежем — каза Майлс. — Трябва да се измъкваме оттук колкото се може по-бързо.

Двете жени го погледнаха смаяно.

— Хоут-дамите никога не режат косите си — каза Надина.

— Извинете, но положението е критично. Ако отидем веднага до совалките, ще мога да ви отведа достатъчно далеч, преди Кети да разбере. Може би дори ще успеем да се измъкнем невредими. Скъпа ни е всяка секунда.

— Не! — каза Пел. — Първо трябва да открием Великия ключ!

За съжаление, не можеше да отпрати двете жени и да остане сам да търси ключа — той беше единственият квалифициран орбитален пилот от тримата. По дяволите, значи бяха като залепени за него. Дори една-единствена хоут-дама беше достатъчно зло. А да се занимаваш с две беше като да се опитваш да водиш котки в стадо.

— Хоут Надина, знаете ли къде Кети държи Великия ключ?

— Да. Миналата нощ ме заведе при него. Мислеше си, че бих могла да го отворя. Беше много разгневен, че не можах.

Майлс внимателно я погледна — поне по лицето й нямаше следи от насилие. Но движенията й бяха сковани. Артрит или травми от шокова палка? Отиде до тялото на пазача и го претърси за някакви полезни предмети — кодови карти, оръжие… да. Сгъваем вибронож. Скри го в дланта си и се върна при дамите.

— Чувал съм, че някои животни прегризват собствените си крака, за да се измъкнат от капана, в който са попаднали — предпазливо предложи той.

— Ух! — възкликна отвратена Пел. — Бараярци.

— Вие не разбирате… — с жар започна Надина.

Страхуваше се, че разбира много добре. Щяха да си стоят тук и да се маят, докато Кети не се върне…

— Вижте! — посочи към вратата той.

— Какво? — Пел скочи на крака и двете с Надина извърнаха глави.

Майлс извади виброножа, хвана сребърната коса на Надина и я отряза колкото се може по-близо до капана.

— Това. Да вървим!

— Варварин! — изплака Надина, но не изпадна в истерия. Всъщност закъснелият й протест й беше сравнително тих.