Лоис Бюджолд - Сетаганда

„Нито пък аз.“ Майлс се почувства зле.

— Може да прикрие деянието си в хаоса на събитията, когато те започнат. Но той все още не може да започне въстанието си. — Той направи пауза. — Но би имал нужда от Иван, ако иска по някакъв начин да обвини Бараяр в смъртта й… Не мисля, че тя вече е мъртва. Арестувана на кораба — да. Но не и мъртва. — „Моля те, Господи, само не и мъртва!“ — Знаем и още едно нещо. Хоут Надина успешно е укривала информация от него и дори го е подвеждала. В противен случай не би се опитал да направи това, на което бяхме свидетели.

Всъщност това можеше да бъде доказателство и че хоут Надина е мъртва. Майлс прехапа устни.

— Но сега Кети направи достатъчно грешни стъпки, за да могат обвиненията да бъдат насочени срещу него, а не срещу мен, нали?

— Може би — поколеба се Райън. — Той несъмнено е много умен.

Майлс се загледа в неподвижното кресло, което изглеждаше съвсем обикновено без вълшебната си електронна нимба.

— Ние също. Тези кресла. Някой най-напред трябва да ги зачисли със специален код към собственичките им, нали така? Голяма грешка ли ще бъде, ако предположа, че този някой е Небесната господарка?

— Напълно сте прав, лорд Воркосиган.

— Значи, щом разполагате с кода, вие можете да го прехвърлите към когото и да било.

— Не към когото и да било. Към която и да е хоут-дама.

— Илсъм Кети очаква след церемониите този мехур да се завърне с хоут-дама и бараярски пленник, нали? — Той пое дълбоко въздух. — Е… мисля, че не бива да го разочароваме.

— Открих Иван, сър. — Майлс се усмихна към комуникационния пулт. Образът зад посланик Воробьов беше неясен, но звуците от бюфета — приглушени гласове и тракане на чинии — се чуваха ясно. — Прави обиколка на Звездните ясли. Ще се забавим известно време, не можем да рискуваме да обидим домакинята. Но ще се помъча да го измъкна и да се срещнем преди края на партито. Един ба ще ни докара обратно при вас.

Воробьов беше повече от щастлив при тези новини.

— Добре. Така и би трябвало. Но полковник Ворийди не е доволен от такива спонтанни промени в една предварително подготвена програма и трябва да кажа, че започвам да се съгласявам с него. Моля ви… не разрешавайте на лорд Ворпатрил да направи нещо неуместно, нали? Хоут не са гем, нали разбирате.

— Да, сър. Иван се държи идеално. Като никога друг път — Иван все още лежеше неподвижен в склада, но възвърналият се цвят на лицето му показваше, че синерджинът е започнал да действа.

— А как е успял да получи това невероятно благоволение? — запита Воробьов.

— О, нали знаете какъв е Иван. За него няма нищо невъзможно. Ще ви обясня по-късно. Сега трябва да вървя.

— Много съм любопитен да разбера — сухо промърмори посланикът. Майлс прекъсна връзката и усмивката изчезна от лицето му.

— Уф. Успяхме да спечелим малко време. Много малко време. Трябва да действаме.

— Да — съгласи се спътницата му, тъмнокосата съпруга на Ро Сета. Тя обърна креслото си и двамата излязоха от кабинета с комуникационния пулт. Трябваше да бърза, за да не изостане.

Върнаха се в склада точно когато Райън и хоут Пел приключваха с препрограмирането на креслото на хоут Надина. Майлс погледна Иван, който все още лежеше на пода. Дишането му изглеждаше дълбоко и нормално.

— Готов съм — каза Майлс на Райън. — Моите хора няма да започнат да ни търсят поне още един час. Ако Иван се събуди… е, вие надали бихте имали някакъв проблем да го държите под контрол. — Облиза устните си. Бяха започнали да пресъхват. — Ако нещата се провалят… обърнете се към гем-полковник Бенин. Или към самия император. В никакъв случай към по-нископоставени служители от службата за сигурност. Всички улики, особено фактът, че губернатор Кети е успял да измами една на пръв поглед съвършена система, ми говорят, че е успял да подкупи някой много високопоставен човек от службата, който му осигурява сериозна подкрепа. Подозирам, че една спасителна операция, предприета от него, би била фатална.

— Разбирам — сериозно отговори Райън. — И съм напълно съгласна с анализа ви. На първо място, ба Лура не би занесъл Великия ключ на Кети за изготвяне на дубликат, освен ако не е бил уверен, че той е в състояние да се справи със задачата.

Тя се облегна в креслото си и кимна на хоут Пел. Хоут Пел, която се беше въоръжила с повечето от нещата, открити у хоут Вио, кимна в отговор, оправи робата си и грациозно седна в креслото. Уви, сред малките предмети нямаше енергийно оръжие — батериите му щяха да бъдат засечени от охранителните системи. „Няма дори зашеметител — помисли си Майлс с болезнено съжаление. — Отивам на битка в орбита, облечен в парадна униформа и ботуши, при това без никакво оръжие. Чудесно.“ Той отново зае мястото си на меката облегалка отляво на Пел, като се опитваше да не се чувства като куклата на някой вентрилоквист. Силовото поле се затвори около тях. Райън отстъпи и кимна. Пел издигна мехура и те бързо се понесоха към вратата, която се отвори пред тях. Две от съпругите излязоха заедно с тях и се понесоха в различни посоки.