Лоис Бюджолд - Сетаганда

— Господа — любезно кимна служителят. — Павилионът е в тази посока, ако обичате. Колите ще ви откарат до Южната порта.

Явно Ворийди беше взел някакво бързо решение.

— Благодаря ви. Но се страхувам, че май изгубихме един от нашата група. Бихте ли помогнали да открием лорд Ворпатрил?

— Разбира се. — Служителят докосна комуникатора на китката си и предаде съобщението с неутрален тон, докато ги водеше към павилиона. Очевидно наистина беше приел, че Иван е изгубил се гост — това явно се случваше често, тъй като красотите наоколо определено примамваха наблюдатели. „Обзалагам се, че най-късно след десет минути ще открият, че наистина е изчезнал. После всичко ще отиде по дяволите.“

Придружителят им изчезна в момента, когато те се заизкачваха по стълбите към павилиона. Щом се озова вътре, Майлс отиде до най-възрастния плешив прислужник, който му попадна пред очите.

— Извинете — вежливо започна той. Ба вдигна поглед, явно недоволен от това, че не е невидим. — Трябва незабавно да говоря с хоут Райън Дегтиар. Спешно е. — След което отстъпи назад.

Ба се замисли за момент, след което леко се поклони и даде знак на Майлс да го последва. Ворийди също тръгна след тях. Зад ъгъла ба дръпна ръкава на сиво-бялата си униформа и каза нещо в комуникатора си — бърза комбинация от думи и кодирани фрази. Несъществуващите му вежди се вдигнаха учудено от отговора. След това той свали комуникатора от китката си, подаде го на Майлс с дълбок поклон и се отдалечи на достатъчно разстояние, че да не може да чува. На Майлс му се искаше Ворийди да стори същото, но той не го направи.

— Лорд Воркосиган? — ясно прозвуча гласът на Райън. Явно говореше от вътрешността на своя мехур.

— Милейди. Вие ли пратихте някой от своите… хора да вземат братовчед ми Иван?

Кратко мълчание.

— Не.

— Видях го с очите си.

— О! — Последва друга, малко по-дълга пауза. После гласът й прозвуча отново, този път нисък и заплашителен. — Зная какво става.

— Радвам се, че някой знае.

— Ще изпратя мой човек за вас.

— А Иван?

— Ние ще се погрижим за това. — Комуникаторът внезапно млъкна. Майлс едва не го разтърси в отчаянието си, но вместо това го върна на прислужника, който го взе, поклони се отново и изчезна.

— Какво по-точно видяхте, лорд Воркосиган? — настоятелно запита Ворийди.

— Иван… тръгна с една дама.

— Какво, пак ли? Тук? Сега? Това момче има ли изобщо някакво чувство за време и място? Това не е празник по случай рождения ден на император Грегор, по дяволите!

— Сигурен съм, че ще успея да го върна по възможно най-дискретния начин, сър, стига да ми разрешите. — Майлс изпитваше донякъде чувство за вина, че клевети Иван, но това угризение изчезна, погълнато от надигналия се в него страх. Ами ако онзи облак не беше някакво упойващо вещество, а смъртоносна отрова?

Ворийди се замисли, впил студения си поглед в него. Ворийди, напомни си Майлс, бе от разузнаването, а не от контраразузнаването. Неговата движеща сила беше не параноята, а любопитството. Майлс пъхна ръце в джобовете си и се помъчи да изглежда спокоен. И тъй като мълчанието продължи, той се осмели да добави:

— Ако не ми вярвате в нищо друго, сър, поне повярвайте в моята компетентност. Не искам нищо повече.

— Дискретно, а? — отговори Ворийди. — Завързали сте интересни приятелства, лорд Воркосиган. Бих искал да науча повече за тях.

— Надявам се, че това ще стане в най-близко бъдеще, сър.

— Мм… много добре. Но бъдете точен.

— Ще направя всичко възможно, сър — излъга Майлс.

Всичко трябваше да свърши днес. Сега, свободен от своя телохранител, той нямаше да се върне, докато работата не се докараше докрай. „Или всички сме загубени.“ Отдаде чест и се измъкна преди Ворийди да може да обмисли по-добре нещата.

Излезе навън под изкуствената слънчева светлина точно когато пристигна кола, която не беше траурно украсена като другите. Представляваше просто двуместно возило с място за багаж отзад. На мястото на водача седеше познатият дребен ба. Той забеляза Майлс, отби към него и спря. Двамата бяха пресрещнати от внезапно появил се служител в червена униформа.

— Сър. Галактическите гости не могат да се разхождат в Небесна градина без придружител.

Майлс посочи прислужника.

— Моята господарка настоява да се срещне с този човек. Трябва да го отведа със себе си — каза ба.

Служителят не изглеждаше особено доволен, но кимна, макар и с неохота.

— Моят началник ще говори с вашия.