Лоис Бюджолд - Сетаганда

— Наистина можеше — съгласи се Майлс. — Всъщност едва ни се размина.

— Страхотно. Напомняй ми да стоя по-далеч от теб.

Майлс му направи гримаса.

След минута или две Иван добави:

— Писна ми.

Майлс го изгони от стаята си.

Церемонията по Отварянето на Великата порта с пеене не включваше отварянето на никакви порти, макар че пеене имаше. Огромният хор от неколкостотин гем, мъже и жени, облечени в бяло, се беше подредил недалеч от източния вход на Небесна градина. Според плана процесията трябваше да влезе през източния вход, да обиколи Небесна градина и да излезе през северния вход. Хорът пееше, разположен покрай неравен терен, който имаше невероятна акустика, а галактическите пратеници и скърбящите гем трябваше да стоят и да слушат. Майлс раздвижи пръстите на краката си в ботушите си и се приготви да понесе всичко това. Откритото пространство отляво беше предвидено за мехурите на хоут-дамите. Те бяха много — неколкостотин мехура, разпръснати по поляната. Колко ли хоут-дами живееха тук?

Майлс разгледа тяхната малка група — той, Иван, Воробьов и Ворийди, облечени в черни униформи, както и Миа Маз, която отново беше в черно и бяло. Ворийди сега приличаше повече на бараярец, на офицер и, както си отбеляза Майлс, изглеждаше много по-страшен, отколкото в глупавите си сетагандански цивилни костюми. Маз беше хванала Воробьов под ръка и когато започна музиката, се повдигна на пръсти.

Музиката беше поразителна. Устните му се разтвориха, а косъмчетата на ръцете му настръхнаха, когато невероятните звуци достигнаха до него. Хармониите и дисонансите следваха едни след други с такава прецизност, че слушателят можеше да разбере всяка дума, музиката сякаш пълзеше по гръбнака и отекваше в съзнанието под формата на чисти емоции. Дори Иван изглеждаше поразен. Майлс искаше да каже нещо, да изрази удивлението си, но подхващането на разговор точно в момента му се стори едва ли не като светотатство. След около половин час музиката временно замлъкна и хорът с изящество тръгна към следващото място, следван тромаво от делегатите.

Двете групи поеха по различни пътища. Ба под ръководството на майордома поведоха делегатите към бюфета, за да се освежат и да дадат време на хора да се подготви за следващото си изпълнение при Южната порта. Майлс гледаше с нетърпение към мехурите, които, както можеше да се очаква, не придружиха чужденците, а поеха в трета посока. Красотите на Небесна градина все по-малко привличаха вниманието му. Дали в края на краищата всичко щеше да започне да му изглежда съвсем естествено? За хоут явно беше така.

— Май започвам да свиквам с това място — сподели той с Иван, докато се движеше между него и Воробьов в нестройната тълпа чуждоземни гости. — Или… бих могъл.

— Мм — обади се посланик Воробьов. — Но когато тези красавци разрешиха на своите гем-лордове да си присвоят евтини нови имения при Комар, загинаха пет милиона от нас. Надявам се, че не сте забравили това, милорд.

— Не — каза твърдо Майлс. — Нито за миг. Но… дори вие не сте достатъчно възрастен, за да имате лични спомени от войната, сър. Наистина започвам да се чудя дали ще бъдем отново свидетели на подобен опит от страна на Сетаганданската империя.

— Ама че оптимист — промърмори Иван.

— Нека да поясня. Майка ми винаги казва, че действие, което бива възнаградено, се повтаря. И обратното. Мисля… че ако гем-лордовете не постигнат технически напредък в наше време, ще изминат дълги години, преди да се опитат отново. В края на краищата периодът на експанзия, последван от период на изолация, е добре познат исторически феномен.

— Не знаех, че се занимаваш с политически науки — каза Иван.

— Можете ли да докажете твърдението си? — попита Воробьов.

— Не зная — сви рамене Майлс. — Това е просто предчувствие. Ако ми дадете на разположение една година и необходимите средства, сигурно ще мога да направя подходящ анализ, с всичките му графики.

— Признавам — обади се Иван, — че ми е трудно да си представя как някой като лорд Йенаро, да речем, завладява някого.

— Не че не би могъл. Просто по времето, когато би имал тази възможност, ще бъде прекалено стар, за да се опита. Не зная. Въпреки че никой не може да каже какво би последвало след поредния период на изолация. След десет поколения бърникане в самите себе си, не зная в какво ще се превърнат хоут — „И те самите не знаят.“ — Може завладяването на вселената тогава да им се стори като някаква глупава детска игра. Или обратното — мрачно добави той. — Могат да се окажат непобедими.