Лоис Бюджолд - Сетаганда

— Ти направи всичко по силите си, скъпа — меко каза хоут Надина. — И все пак не биваше да се опитваш да се справиш с всичко сама — добави тя малко по-строго.

— Това беше моят дълг.

— Следващия път — с по-малко наблягане върху „мой“ и с повече — върху „дълг“.

Майлс се опита да не трепне от всеобщата валидност на тези думи.

За известно време настъпи мрачна тишина.

— Може би трябва да обсъдим някои промени в генома, за да направим хоут-лордовете по-лесно поддаващи се на контрол — обади се съпругата на Ро Сета.

— Точно обратното, от гледна точка на новото разширяване — възрази мургавата дама. — Трябва да ги направим по-агресивни.

— Гем-експериментът за филтриране на подходящи генетични комбинации от цялото население е напълно достатъчен за това — каза хоут Пел.

— В своята мъдрост нашата императрица целеше по-малко еднообразие — отстъпи Райън.

— Мисля, че отдавна правим грешката да оставяме мъжете хоут без никакъв контрол — не се предаваше съпругата на Ро Сета.

— Но ако между тях няма конкуренция, как ще можем да избираме измежду тях? — попита мургавата.

Райън се хвана за протегнатата й ръка.

— Този обширен дебат… трябва да се проведе скоро — каза тя. — Но не и сега. От настоящите събития съм убедена, че преди една бъдеща експанзия ще е необходима повече подготовка. Но това — въздъхна тя — е задача на новата императрица. Сега трябва да решим какви грижи ще наследи тя. Коя е за връщането на генните банки?

Всички бяха „за“. Няколко гласа се поколебаха, но в условията на открито гласуване вотът беше положителен. Майлс облекчено пое дъх.

Раменете на Райън уморено се отпуснаха.

— В такъв случай ви нареждам да върнете всички копия в Звездните ясли.

— В качеството им на какво? — делово запита хоут Пел.

Райън се замисли за кратко и отговори:

— В качеството им на колекция от човешки геном от вашите сатрапии, изискани от императрицата преди смъртта й и получени от Звездни ясли за по-нататъшните ни експерименти.

— Това ще свърши работа пред едната страна — кимна хоут Пел. — А какво ще кажем на другата?

— Кажете на вашите губернатори… че сме открили сериозна грешка, която трябва да бъде отстранена преди реализирането на генома.

— Много добре.

Срещата приключи. Жените активираха своите столове, но не и силовите си полета, и започнаха да излизат на групи, като оживено спореха. Райън и хоут Пел изчакаха помещението да се изпразни. Майлс беше принуден да остане с тях.

— Все още ли настоявате да открия Великия ключ? — попита Майлс Райън. — Бараяр ще остане уязвим дотогава, докато не хванем натясно сатрап-губернатора с такива доказателства, че да не може да се измъкне. Освен това особено не ми харесва фактът, че разполага с подкрепа във вашата служба за сигурност.

— Не зная — каза Райън. — Връщането на генните банки ще отнеме най-малко един ден. Аз ще… пратя някого за вас, както направихме днес.

— Тогава ще ни остават два дни. Срокът е много кратък. Бих предпочел да отида колкото се може по-скоро.

— Нищо не може да се направи.

Тя докосна косата си — признак на нервност, независимо от грацията в жеста.

Докато я наблюдаваше, той изследва сърцето си. Поради липсата на каквато и да е реакция от нейна страна, катастрофално силните му чувства, които го бяха овладели в началото, сега определено заглъхваха, за да бъдат заменени с… какво? Ако тя беше проявила някаква благосклонност дори с най-малък намек, той на часа щеше да й предложи душата и тялото си. В известен смисъл беше радостен, че тя не се преструва, че не крие, че се отнася към него като към ба, чиято лоялност и покорство са нещо неподлежащо на съмнение. Може би предложението му да се преоблече като ба бе несъзнателен плод на нещо по-дълбоко? Да не би подсъзнанието му да се опитваше да му каже нещо?

— Хоут Пел ще ви върне обратно — каза Райън.

Той се поклони.

— По мое мнение, милейди, ние никога не ще можем да се върнем там, откъдето започнахме, независимо от това колко се опитваме.

Тя не отговори нищо, само го изгледа странно, докато той се настаняваше в креслото на хоут Пел.

Пел го караше в обратна посока през Небесна градина. Майлс се питаше дали тя се чувства толкова неудобно от близостта им, колкото се чувстваше той. Опита се да поведе лек разговор.

— Растенията и животните в градината дело на хоут-дамите ли са? Плод на съревнование, подобно на биоестетичната изложба на гем? Особено силно ме впечатлиха пеещите жаби.