Лоис Бюджолд - Сетаганда

— Да ни спрат? — повтори жената, явно объркана. — Аз съм хоут Пел Навар, съпруга на Ета Сета. Аз живея тук.

За щастие, по-нататъшното им пътуване продължи ниско над земята, макар и малко по-бързо от нормалния човешки ход. Движеха се по изглеждащите вече почти познати алеи на Небесна градина към ниската бяла сграда с биофилтри на прозорците. Преминаването през автоматизираната охрана мина толкова бързо, колкото и влизането под купола. Продължиха безшумно по коридорите и се качиха на горния етаж.

Двойните врати се отвориха и те влетяха в голяма кръгла стая, чиито стени бяха боядисани в мек светлосив цвят. За разлика от всяко друго място в Небесна градина, в което беше попадал, тук нямаше жива украса от растения, животни или объркващите създания, представляващи комбинация от двете. Помещението беше тихо, предразполагащо към концентрация, без да отклонява вниманието… Това беше зала в Звездните ясли. Майлс си помисли, че би могъл да я кръсти Звездната зала. Осем облечени в бяло жени го очакваха, застанали тихо в кръг. Стомахът му още не се беше успокоил от проклетото падане.

Хоут Пел спря креслото си на предвиденото в кръга празно място, приземи го и изключи силовото поле. Осем необикновени чифта очи погледнаха Майлс.

„Никой не трябва да се изправя пред толкова много хоут-дами едновременно“ — помисли си той. Това беше като своеобразна опасна свръхдоза. Красотата им беше различна — три бяха с посивели коси, подобно на съпругата на гем-адмирала, една — с медноруси коси, а една — с мургава кожа, ястребово лице и синьо-черни къдрици, спускащи се по гърба и раменете й като наметало. Две бяха блондинки — неговата водачка и друга жена, чиито коси бяха с цвета на овесени стръкове. Една беше с тъмни очи и шоколадовокафява коса, подобна на косата на хоут Вио, но спускаща се на меки вълни, вместо на опашка. И Райън. Общото впечатление от всички отиваше далеч отвъд красотата, към нещо, което беше по-скоро ужас. Майлс слезе от стола и застана пред тях, благодарен, че твърдите му високи ботуши не позволяват на краката му съвсем да омекнат.

— Ето бараяреца, който ще свидетелства — каза хоут Райън.

„Да свидетелства.“ Значи нямаше да бъде обвиняем, а свидетел. Свидетел на Кети, така да се каже. Потисна леко налудничавия смях, който напираше в гърдите му. По някакъв начин беше сигурен, че на Райън ще й харесат каламбурите му.

Преглътна и отново придоби дар слово.

— Вие сте в по-изгодна позиция от мен, дами. — Можеше да се досети кои са те. Погледът му обходи кръга и той отново примигна. Беше зашеметен. — Познавам само стопанката на Звездните ясли — кимна той към Райън. На една ниска табла пред нея лежаха всички регалии на императрицата, включително Печатът и фалшивият Велик ключ.

Райън кимна в одобрение на запитването му и започна да ги представя. Последва объркваща поредица от имена и титли. Да, намираше се действително пред съпругите на осмината сатрап-губернатори. Райън беше деветата, на мястото на починалата императрица. Създателките и пазителките на хоут-генома, на расата, предназначена да господства, се бяха събрали на необичаен съвет.

Залата очевидно беше предназначена точно за такива цели. Вероятно такива срещи се провеждаха, когато съпругите придружаваха родилните кораби. Майлс насочи вниманието си най-вече към съпругите на принц Слайк, Илсъм Кети и Ронд. Жената на Кети, съпругата на Сигма Сета, беше една от дамите с посивели коси. Изглеждаше най-възрастна от всички и вероятно годините й бяха близки до тези на починалата императрица. Райън я представи като хоут Надина. Блондинката с овесените коси бе жена на принц Слайк на Кси Сета, а жената с кафявите къдрици беше съпруга на Ро Сета. Майлс отново се възхити на значимостта на техните титли — те бяха съпруги на своите планети, а не на мъжете.

— Лорд Воркосиган — каза хоут Райън. — Бих желала да разкажете пред съпругите как фалшивият Велик ключ се оказа у вас и за последвалите събития.

„Всичко?“ Майлс не я обвиняваше, че е променила стратегията и предпочита да разполага с подкрепление. Според него ходът не беше преждевременен. Но не му харесваше да бъде изненадан. Можеше поне предварително да се посъветва с него. „Така ли? И как?“

— Приемам това за знак, че сте разбрали правилно посланието ми да се откажем от проникването на кораба на принц Слайк — каза той.

— Да. Очаквам да обясните защо.

— Извинете, милейди. Не искам да обидя… никой от присъстващите тук. Но ако една от съпругите е предателка в съюз със своя сатрап-губернатор, това ще означава, че той ще разполага с цялата информация. Как можете да сте сигурна, че се намирате само сред приятели?