Лоис Бюджолд - Сетаганда

Дори посланик Воробьов изпита страхопочитание пред адмирал Хар, ако се съдеше по изключително официалните поздрави. Хар беше учтив, но очевидно объркан — „Какво търсят тези чужденци в градината ми?“ Лейди д’Хар пое подадените й от Иван покани с леко студено кимване и ги насочи с отслабналия си от възрастта мелодичен алт към мястото, където се намираха храната и напитките.

След като дойде на себе си от шока, в който беше изпаднал при вида на лейди д’Хар, Иван започна да се оглежда с надежда да види някоя позната гем-дама, но неуспешно.

— Това място е пълно с дъртаци — смаяно възкликна той. — Когато влязохме, средната възраст падна от деветдесет на осемдесет и девет.

— По-точно осемдесет и девет и половина — отговори Майлс.

Посланик Воробьов постави пръст върху устните си, въздържа се от коментар, но очите му развеселено блеснаха в мълчаливо съгласие.

Това вече беше нещо истинско. Йенаро и неговата тайфа наистина бяха оръфани аутсайдери в сравнение с тези тук — като се вземеше предвид тяхната възраст, общественото им положение, богатството им… всичко. На различни места в градината забелязаха пет-шест мехура на хоут-дами, които светеха подобно на бледи нощни фенери. Майлс не беше виждал подобно нещо извън пределите на Небесна градина. Както личеше, лейди д’Хар поддържаше контакти със своите роднини, по-точно с бившите си роднини. „Дали Райън е тук?“ Майлс се молеше да е така.

— Иска ми се и Маз да беше тук — със съжаление въздъхна Воробьов. — Как успяхте да постигнете това, лорд Иван?

— Не съм аз — отрече Иван и сръчка с палец Майлс.

Майлс сви рамене.

— Казаха ми да изучавам елита. Това е той, нали? — Всъщност вече не беше особено сигурен.

Кой държеше властта в това невероятно сложно общество? Би могъл да отговори без колебание — гем-лордовете, тъй като те контролираха оръжията, а оръжията винаги са били най-сериозният аргумент. Или хоут-лордовете, които контролираха гем по всевъзможни косвени начини. Със сигурност не и уединените хоут-дами. Но тяхното знание не беше ли също власт? Много крехка власт. Но „крехка власт“ не беше ли своеобразен оксиморон? Звездните ясли съществуваха, защото бяха под закрилата на императора; императорът съществуваше, защото гем-лордовете му се подчиняваха. В същото време хоут-дамите бяха създали императора… бяха създали самите хоут… а в този смисъл бяха създали и гем. Те имаха властта и силата да създават… да унищожават… той смаяно примигна и насочи вниманието си към пържения сандвич във форма на малък лебед, като отхапа първо главата му. Перата, доколкото можеше да съди, бяха от ориз, а вътрешността имаше пикантен протеинов вкус. Изкуствено отгледано лебедово месо?

Бараярската група си избра напитки и започна бавна обиколка по градинските алеи на покрива, като се наслаждаваше на гледките. Явно привличаха погледите на другите върху себе си. Но никой не се доближи да се представи, да им задава въпроси или да се опита да подхване разговор. Воробьов засега само проучваше обстановката, помисли си Майлс; сигурно не след дълго щеше да използва момента да създаде нови контакти. Не беше сигурен как самият той ще се измъкне от посланика, когато дойдеше времето за неговата среща. Стига, разбира се, това да беше мястото, където щеше да се осъществи срещата. Всичко можеше да се окаже плод на прекалено развинтеното му въображение или…

„Или следващият опит за убийство.“ Заобиколиха някакви растения и се натъкнаха на жена в характерна за хоут бяла роба, но не в защитния си мехур. Стоеше сама и се взираше в града отдолу. Майлс я позна по тъмната шоколадена плитка, която се спускаше по гърба й до глезените. Хоут Вио д’Чилиан. Дали гем-генерал Чилиан беше тук? А може би и самият Кети?

Дъхът на Иван секна. Естествено. С изключение на възрастната им домакиня това беше първият път, когато виждаше жена хоут извън нейния мехур, а той нямаше… ваксината на хоут Райън. Майлс откри, че самият той е в състояние да гледа хоут Вио почти без да трепне. Дали жените хоут не бяха своеобразна болест, подобно на легендарната шарка, която, ако я преболедуваш веднъж и оживееш, оставаш имунизиран срещу нея за цял живот независимо от белезите, които ти е оставила?

— Коя е тя? — омаян възкликна Иван.

— Хоут-съпругата на гем-генерал Чилиан — прошепна му Воробьов. — Гем-генералът би могъл да си поръча за закуска черния ви дроб. Аз ще му го сервирам. Свободните гем-дами могат да се забавляват с вас както им се хареса, но омъжените хоут са абсолютно забранени. Ясно ли е?