Лоис Бюджолд - Сетаганда

Неизрисуваното лице на Ворийди потъмня. Полковникът се контролираше великолепно и не допусна да почервенее целия, но Майлс можеше да се обзаложи, че кръвното му е скочило до тревожно опасна точка.

— И защо не съобщихте за това по време на първата ни среща, лорд Воркосиган? — отново попита Бенин след дълго мълчание.

— Бих ви задал същия въпрос, лейтенант — обади се Ворийди. Бенин го погледна с толкова изненадано изражение, че гримът върху лицето му рискуваше да се размаже.

„Лейтенант“, не „милорд“. Майлс схвана намека.

— Пилотът на совалката е докладвал на капитана си, който е трябвало да докладва на своя командир — тоест на Илян. — Всъщност докладът, минал през обичайните канали, вероятно се появяваше на бюрото на Илян точно в този момент. Още три дни за тревожното запитване до бюрото на Ворийди, общо шест дни за въпрос и обратен отговор. Всичко щеше да свърши преди Илян да е в състояние да направи нещо. — Все пак, в качеството си на старши пратеник, аз не дадох гласност на инцидента по дипломатически причини. Бяхме изпратени с изричното нареждане да се държим колкото се може по-незабележимо и любезно. Правителството ми смята това тържествено събитие за чудесна възможност да се намекне, че ще се радва на подобряване на отношенията помежду ни и на намаляване на напрежението по нашата обща граница. Мисля, че няма да е от полза и за двете страни, ако предявя обвинения във въоръжено нападение от страна на императорски роб.

Очевидно скритата заплаха свърши добре работата си. Независимо от грима по лицето на Бенин, Майлс беше сигурен, че е попаднал в целта. Дори Ворийди изглеждаше така, сякаш сериозно обмисля тази възможност.

— Можете ли… да докажете тези твърдения, лорд Воркосиган? — предпазливо запита Бенин.

— Иване, невроразрушителят още ли е у теб? — кимна Майлс към братовчед си.

Внимателно, само с върховете на пръстите си, Иван извади оръжието от джоба си, остави го на масата и скръсти ръце на гърдите си, като избягваше погледа на Ворийди. Ворийди и Бенин посегнаха едновременно към невроразрушителя и едновременно спряха, като се мръщеха един на друг.

— Извинете ме — каза Ворийди. — Не съм го виждал досега.

— Така ли? — попита Бенин. „Колко невероятно!“ — това искаше да каже. Ръката му учтиво се отдръпна. — Заповядайте.

Ворийди вдигна оръжието и внимателно го проучи, като не пропусна да се увери, че предпазителят си е на мястото. След това го подаде също толкова учтиво на Бенин.

— С удоволствие ще ви върна оръжието, гем-полковник — продължи Майлс, — срещу каквато и да е информация, която можете да извлечете от него. Ако може да се проследи до Небесна градина, това надали ще е от полза, но ако се окаже, че е било придобито по време на пътуването, тогава… е, ще разкрие някои неща. Подобна проверка е много по-лесно осъществима за вас, отколкото за мен. — Майлс замълча, след което продължи: — Къде е отишъл ба при първото си излизане от станцията?

Бенин вдигна очи от невроразрушителя.

— На един кораб в орбита.

— Можете ли да бъдете по-точен?

— Не.

— Извинете, нека да ви попитам по друг начин. Можете ли да бъдете по-точен, отколкото избрахте да бъдете?

Бенин остави невроразрушителя на масата и се облегна в креслото си, загледан в Майлс още по-внимателно, ако това изобщо беше възможно. Сякаш цяла вечност мълча замислено, преди да отговори.

— За съжаление, не. Не бих могъл.

По дяволите. Трите кораба на сатрап-губернатори, които бяха на орбита в този момент, принадлежаха на Илсъм Кети, Слайк Гиайа и Есте Ронд. Това можеше да бъде последната координата в неговата триангулация, но Бенин не разполагаше с информация за нея. Засега.

— Много съм заинтересуван да разбера как управлението на полетите или кое управление на полетите ни е насочило към погрешен, или поне към първия док.

— А защо мислите, че ба е влязъл във вашата совалка? — на свой ред попита Бенин.

— Като имам предвид собствената му изненада, със сигурност бих решил, че това е станало случайно. Ако е било нарочно, смятам, че нещо явно не е протекло според плановете.

„Да, Бенин“ — казваше мрачният поглед на Иван. Майлс не му обърна внимание.

— Както и да е, гем-полковник, надявам се, че това ви е помогнало — завърши Майлс. Със сигурност Бенин щеше тутакси да се заеме да проверява своята нова следа — невроразрушителя.

Той обаче не се предаваше.

— А какво в действителност обсъждахте с хоут Райън, лорд Воркосиган?