Лоис Бюджолд - Сетаганда

— Страхувам се, че за това ще се наложи да се обърнете към нея. Тя е стопроцентова сетаганданка, следователно е на ваше разположение. — „За съжаление.“ — Но мисля, че нейният ужас от смъртта на ба Лура беше напълно неподправен.

Очите на Бенин блеснаха.

— Кога сте видели достатъчно, за да съдите за това?

— Поне така реших. — Ако не спреше сега, щеше да затъне до такава степен, че за измъкването му сигурно щеше да е необходим трактор. С Ворийди трябваше да играе колкото се може по-деликатно; с Бенин случаят не беше точно такъв. — Това е много интересно, гем-полковник, но се страхувам, че времето напредна. Но ако успеете да откриете откъде е дошъл невроразрушителят и къде е бил ба, ще бъда повече от щастлив да продължим нашия разговор. — Той се облегна, скръсти ръце и се усмихна сърдечно.

Ако беше на мястото на Ворийди, Майлс щеше да обяви на всеослушание, че разполагат с цялото време във вселената и че могат да продължат разговора, като по този начин щеше да използва Бенин в своя полза. Ворийди обаче явно гореше от нетърпение сам да се добере до Майлс. Завеждащият протокола се изправи, с което официално даваше да се разбере, че срещата е приключила. Бенин, намирайки се на територията на посолство и затова в подчинено положение (Майлс беше сигурен, че това не е нормално положение за него), също стана, без да каже нито дума.

— Ще говорим отново, лорд Воркосиган — мрачно каза той.

— Надявам се, сър. А… послушахте ли и другия ми съвет? За блокирането на евентуално вмешателство?

— Всъщност, да.

— И как мина?

— По-добре, отколкото очаквах.

— Добре.

Бенин отдаде чест — малко иронично, но далеч не враждебно, забеляза Майлс.

Ворийди изпрати госта, но го предаде в ръцете на охраната и се върна в малката стая преди Майлс и Иван да успеят да се измъкнат.

Прониза го с поглед. Майлс за момент усети съжаление, че дипломатическият му имунитет не го предпазва и от завеждащия протокола. Ами ако Ворийди ги раздели и успее да пречупи Иван? Иван се опитваше да изглежда невидим — нещо, в което го биваше много.

Ворийди заплашително отбеляза:

— Аз не съм гъбка, лорд Воркосиган.

„Която расте на тъмно и се храни с конски лайна, точно така.“ Майлс изруга наум.

— Сър, обърнете се към моя пряк началник — имаше предвид Илян: той беше пряк началник и на Ворийди, — получете разрешение и аз съм ваш. Дотогава смятам за най-добре да действам точно така, както намеря за добре.

— Да се доверявате на инстинктите си? — сухо каза Ворийди.

— Не и ако бях стигнал до някои сигурни заключения, които да мога да споделя.

— Значи… вашите инстинкти ви подсказват, че има някаква връзка между починалия ба Лура и лорд Йенаро? — О, Ворийди също имаше инстинкти. Иначе нямаше да заема този пост.

— Освен факта, че и двамата са се срещали с мен? Нищо… на което да мога да се доверя. В момента търся доказателствата. След това ще… бъда някъде.

— Къде?

„Затънал до уши в най-голямата тайна, която можеш да си представиш.“

— Предполагам, че ще науча, когато стигна дотам, сър.

— Ще говорим отново, лорд Воркосиган. Можете да бъдете сигурен в това. — Ворийди кимна съвсем леко и внезапно си тръгна — вероятно да зарадва посланик Воробьов с новините.

В настъпилата тишина Майлс тихо каза:

— Всичко мина добре, ако се замислиш.

Устните на Иван презрително се свиха.

Запазиха мълчание, докато не се прибраха в стаята, където Иван откри върху бюрото си нов куп покани. Започна да ги изучава, като подчертано не обръщаше внимание на братовчед си.

— Трябва по някакъв начин да се добера до Райън — най-накрая се обади Майлс. — Не мога да си позволя да чакам. Нещата се затягат ужасно.

— Повече не желая да имам нищо общо с всичко това — дистанцирано заяви Иван.

— Вече е прекалено късно.

— Да, зная. — Ръката му спря. — Хм. Ето ти и новата загадка. На този плик е написано и твоето име.

— Не е от лейди Бенело, нали? Страхувам се, че Ворийди я е взел на мушка.

— Не. Името не ми е познато.

Майлс взе плика и го отвори.

— Лейди д’Хар. Градинско увеселение. Чудя се дали тя расте в нейната градина? Може ли да има двойно значение? Да означава Небесна градина? Хм. Много кратка бележка. Сигурно е следващият ми контакт. Господи, не мога да понасям да завися от милосърдието на хоут Райън при всяка своя стъпка. Е, приеми поканата за всеки случай.

— Това далеч не е моят избор как да изкарам вечерта — каза Иван.

— Да съм споменавал нещо за избор? Това е шанс и трябва да го хванем. Освен това — гадно продължи той, — ако продължаваш да оставяш генетични проби из целия град, потомството ти като нищо може да вземе участие в догодишното арт-шоу. Под формата на храсти, да речем.