Лоис Бюджолд - Сетаганда

— Да, сър — с отслабнал глас отговори Иван.

Хоут Вио гледаше като хипнотизирана величествения купол на Небесна градина. Дали не жадуваше за изгубения си живот, чудеше се Майлс. Беше прекарала години в изгнание в провинцията, на Сигма Сета със своя гем-съпруг. Какво ли чувстваше сега? Носталгия по дома?

Вероятно някакво движение или шум от страна на бараярците внезапно прекъсна унеса й и тя извърна глава към тях. За миг, само за миг канелените й очи изглеждаха като от метал, изпълнени с такава безгранична ярост, че стомахът на Майлс се сви. След това изражението й се промени в лека арогантност, стана толкова недостъпно, сякаш тя се намираше под защитата на своята сфера. Неприкритите чувства изчезнаха толкова бързо, че Майлс не беше сигурен дали другите двама са забелязали нещо. Но погледът очевидно не беше предназначен за тях — той беше там преди тя да се обърне, преди още да различи бараярците в техните тъмни дрехи.

Иван отвори уста. „Моля те, недей!“ — помисли си Майлс, но Иван беше длъжен да опита.

— Добър вечер, милейди. Чудесна гледка, нали?

Тя се поколеба в продължение на един дълъг момент (Майлс си представяше какво чувства), но след това отговори с нисък, перфектно овладян глас:

— В цялата вселена няма подобна.

Окуражен, Иван със светнали очи пристъпи напред.

— Позволете да се представя. Аз съм лорд Иван Ворпатрил от Бараяр… А това е посланик Воробьов, както и братовчед ми, лорд Майлс Воркосиган. Син на… досещате се на кого, нали?

Майлс трепна. В нормални условия да наблюдаваш как Иван бърбори в пристъп на сексуална паника щеше да бъде забавно, ако не беше така мъчително объркващо. Напомняше болезнено на Майлс за… самия него. „Дали съм изглеждал такъв глупак, когато видях Райън за първи път?“ Страхуваше се, че отговорът е положителен.

— Да — отговори хоут Вио. — Зная.

Майлс беше виждал хора, които говореха на растенията в саксиите си с повече топлина и чувство.

„Откажи се, Иване. Тази жена е омъжена за първия офицер на човека, който може би се опита да ни убие вчера, забрави ли?“ Освен ако лорд Хикс не беше принц Слайк… или хоут Ронд, или… Майлс стисна зъби.

Но преди Иван да успее да затъне още по-дълбоко, зад ъгъла се появи мъж в сетаганданска военна униформа. Гримираното му лице беше намръщено. Гем-генерал Чилиан. Майлс замръзна, хвана Иван за ръката и предупредително го ощипа.

Чилиан обходи с подозрителен поглед бараярците, после се обърна към жена си и каза:

— Хоут Вио, елате с мен, ако обичате.

— Да, милорд — отговори тя, очите й скромно се сведоха надолу и тя мина покрай Иван, като едва забележимо кимна. Чилиан също кимна, като по този начин призна съществуването на чужденците. С усилие, както забеляза Майлс. Генералът хвърли още един поглед през рамо и отмъкна жена си по-далеч от тях. Какъв ли грях беше сторил гем-генерал Чилиан, за да я спечели?

— Щастливец — въздъхна завистливо Иван.

— Не съм много сигурен — отговори Майлс. Посланик Воробьов само мрачно се усмихна.

Продължиха нататък. Мислите на Майлс се въртяха около това ново произшествие. Случайно ли беше то? Или беше началото на нов номер? Лорд Хикс използваше своите човешки оръдия като маши, с които да стои по-далеч от жегата. Гем-генералът и съпругата му бяха твърде близко до него, връзката беше твърде явна. Освен ако, разбира се, лорд Хикс не беше Кети…

Светлина пред тях привлече вниманието му. Над пътеката към тях се носеше блестящ мехур. Воробьов и Иван отстъпиха, за да направят път. Мехурът обаче се спря пред Майлс.

— Лорд Воркосиган. — Гласът на жената звучеше мелодично дори през филтъра, но не беше на Райън. — Мога ли да говоря с вас насаме?

— Разбира се — отговори Майлс преди Воробьов да успее да възрази. — Къде? — Напрежението му се засили. Дали решителният удар срещу кораба на губернатор Илсъм Кети щеше да се състои още тази вечер? Прекалено прибързано, прекалено несигурно… — И колко дълго?

— Не много далеч. Ще ни отнеме около час.

Недостатъчно за излизане до орбита. Значи беше нещо друго.

— Много добре. Ще ме извините ли, господа?

Воробьов изглеждаше толкова нещастен, колкото можеше да му позволи обичайният му контрол.

— Лорд Воркосиган… — колебанието му всъщност беше добър знак — явно двамата с Ворийди бяха провели дълъг и необичаен разговор. — Желаете ли телохранител?

— Не.

— Комуникатор?

— Не.

— Ще внимавате ли? — Което на дипломатичен език означаваше: „Сигурен ли си, че знаеш какво става, момче?“