Лоис Бюджолд - Сетаганда

Щяха ли нещата да се развият по-добре, ако Майлс беше огласил всичко за фалшивия ключ още първия ден? Не… тогава посолството и посланиците щяха да бъдат опетнени с лъжливи обвинения и публичен скандал, без никаква възможност да се докаже тяхната невинност. Ако вместо бараярците лорд Хикс си беше избрал някой друг — например марилаканците, аслъндерците или вървейнците, планът му сега сигурно щеше да се движи като по часовник. Майлс с горчивина се надяваше, че лорд Хикс много, ама наистина много съжалява, че се е целил не другаде, а точно срещу Бараяр. „И ще те накарам да съжаляваш още повече, кучи сине.“

Отново насочи вниманието си към комуникационния пулт. Всички кораби на сатрап-губернаторите имаха един и същ общ план, а този план, за съжаление, беше всичко, което беше достъпно в базите данни на бараярското посолство, без да се налага проникване в секретните файлове. Майлс се загледа в холограмното изображение на различните нива и отсеци на кораба. „Ако аз бях сатрап-губернатор и планирах този преврат, къде щях да скрия Великия ключ? Под възглавницата си?“ Едва ли.

Губернаторът разполагаше с Ключа, но не и с ключа за Ключа, така да се каже — медальонът беше все още у Райън. Ако лорд Хикс беше в състояние да отвори Великия ключ, той би имал достъп до данните. Тогава щеше да направи копие за себе си и в краен случай да върне оригинала, като по този начин се освободи от вещественото доказателство за плановете си. Или дори да го унищожи. Но ако ключът можеше да се отвори лесно, той вече щеше да го е направил веднага щом планът му беше започнал да се проваля. Значи, ако той все още се опитваше да отвори ключа, той сигурно се намираше в някаква шифровъчна лаборатория. И кое помещение в такъв огромен кораб би било подходящо за такава лаборатория?…

Звънецът на вратата прекъсна мислите му. Чу се гласът на полковник Ворийди:

— Лорд Воркосиган? Мога ли да вляза?

Майлс въздъхна.

— Влезте. — Страхуваше се, че работата на комуникационния пулт е привлякла вниманието на Ворийди. Завеждащият протокола сигурно го бе следил от кабинета си.

Ворийди влезе и се загледа през рамото на Майлс в холограмата.

— Интересно. Какво е това?

— Просто преглеждам спецификациите на сетаганданските военни кораби. Продължавам обучението си и така нататък. Надеждата да ме назначат да служа на кораб никога не умира.

— Хм. Сигурно бихте искали да узнаете последните новини за лорд Йенаро — направо започна Ворийди.

— Не че съм му задължен, но… надявам се, че не е нещо фатално — искрено каза Майлс. Йенаро можеше да бъде много важен свидетел. Майлс вече беше започнал да съжалява, че не му беше предложил убежище в посолството.

— Засега не. Но е издадена заповед за арестуването му.

— От сетаганданската служба за сигурност? Заради участие в заговор?

— Не. От полицията. За кражба.

— Това е фалшиво обвинение, залагам главата си. Някой се опитва да използва системата, за да го измъкне от скривалището му. Можете ли да откриете кой е подал оплакването?

— Гем-лорд Невик. Това име говори ли ви нещо?

— Не. Сигурно е подставено лице. Трябва ни човекът, който стои зад Невик. Същият човек, който е осигурил на Йенаро плана и средствата за скулптурата му. Но сега разполагате с две следи.

— Въобразявате си, че е един и същи човек?

— Въображението няма нищо общо с това — каза Майлс. — Но аз имам нужда от такова доказателство, което да може да се представи пред съда.

Погледът на Ворийди беше обезпокоително безизразен.

— Защо предположихте, че обвинението срещу Йенаро е в заговор?

— О… не мислех това. Обвинението в кражба е много по-подходящо и не бие на очи, ако врагът му цели да накара полицията да открие Йенаро и така да успее да му види сметката.

— Лорд Воркосиган… — Ворийди сви вежди, но явно сметна, че е по-добре да обмисли онова, което беше на път да каже. После просто поклати глава и си отиде.

Малко след това пристигна Иван, просна се в канапето на Майлс, качи краката си на страничната облегалка и въздъхна.

— Още ли си тук? — Майлс изключи комуникационния пулт, който беше на път да го направи разноглед. — Мислех, че си отишъл някъде на лов или нещо такова. Остават ни всичко на всичко два дни. Да не би вече да не получаваш покани?

Направи знак с палец нагоре: „Може би ни подслушват“. Иван сви устни: „Зарежи го“.

— Ворийди е подсилил охраната. Иска да предотврати всякаква случайност. Знаеш ли — загледа се в тавана той, — вече се страхувам къде да стъпя. Нямаше ли някаква египетска царица, която беше пътувала увита в килим? Можеше да се случи отново.