Лоис Бюджолд - Сетаганда

— Има достатъчно време.

— Времето едва стига.

Пел отново изключи говорителя.

— Първо хоут Надина — твърдо реши Майлс.

— Мисля, че сте прав, лорд Воркосиган — въздъхна Пел.

По-нататъшният опасен разговор с Кети беше осуетен от бъркотията около качването в совалката и подготовката й за старт. Гем-генерал Чилиан дори не направи опит да говори с жена си. Пел тръгна след Кети, който беше дал знак да го последва. Тъй като той беше освободил телохранителите си, Майлс реши, че явно ще се заемат с работата. По-малко свидетели означаваше и по-малко трупове по-късно, ако работата станеше напечена.

Кети ги поведе към един широк, украсен с вкус коридор, явно водещ към каютите на високопоставените пътници. Майлс едва не докосна хоут Пел по рамото.

— Вижте. Право пред нас. Виждате ли?

Пред една от вратите стоеше пазач в ливрея. При вида на господаря си той застана мирно. Но Кети се насочи първо към друга врата. По лицето на пазача се изписа облекчение.

Пел изви врат.

— Дали там не е хоут Надина?

— Да. Е… може би. Не вярвам, че би посмял да постави на стража обикновен войник. Не и ако още не контролира командния им състав. — Майлс дълбоко съжаляваше, че не бе се досетил по-рано за разрива между Кети и гем-генерала. Само какви възможности щяха да имат…

Вратата се плъзна зад тях и се затвори. Майлс се огледа. Помещението беше чисто, без никаква украса или следи, че в него живее някой.

— Можем да го сложим тук — каза Кети и кимна към дивана. — Можеш ли да го държиш под контрол с химикали, или да извикам още пазачи?

— С химикали — отговори Пел. — Но ще имам нужда от още някои неща. Синерджин. Фаст-пента. Няма да е зле да проверим дали не е алергичен към фаст-пента. Чух, че на най-важните хора им развиват подобна алергия. Не трябва да допуснем да умре тук.

— Клариум?

Пел погледна въпросително Майлс — не беше чувала за подобно нещо. Клариум представляваше едва ли не стандартен военен транквилант, който се използваше при разпити. Майлс кимна.

— Идеята не е лоша — каза Пел.

— Няма шанс да се събуди докато се върна, нали? — попита загрижено Кети.

— Страхувам се, че пое доста солидна доза.

— Хм. Бъди по-внимателна, любов моя. Не искам да открият остатъци от химикали при аутопсията. Въпреки че ако имаме късмет, може и да не дочакаме аутопсията.

— Предпочитам да не разчитам на късмета.

— Добре — каза Кети, явно доволен. — Най-после се научи.

— Ще те изчакам — каза спокойно Пел, като се постара думите й да прозвучат двусмислено.

— Нека ти помогна да го извадим — каза Кети. — Вътре сигурно е доста претъпкано.

— Не и за мен. Използвам го като подставка за краката си. Така креслото е… по-удобно. Позволи ми… да се насладя още малко на привилегията на хоут, любов моя — въздъхна Пел. — Не съм го правила толкова отдавна…

Кети се развесели:

— Съвсем скоро ще имаш повече привилегии, отколкото самата императрица. Както и всички чуждоземци в краката си. Всички, които пожелаеш. — Той кимна на мехура и излезе. Къде щеше да отиде за необходимите химикали? В лечебницата? При охраната? И колко време щеше да му отнеме това?

— Сега — каза Майлс. — Обратно в коридора. Трябва да се отървем от пазача. Взехте ли онова нещо, което хоут Вио използва срещу Иван?

Пел извади малкия флакон от ръкава си и го вдигна.

— Колко дози са останали?

Пел провери.

— Две. Вио се е презастраховала. — Гласът й звучеше малко разочаровано, сякаш Вио беше изгубила стила си с това разхищение.

— Аз лично бих взел сто, за всеки случай. Добре. Използвайте го пестеливо — не целия, ако не се налага.

Пел изкара мехура отново в коридора. Майлс се плъзна зад креслото, вкопчил ръце във високата му облегалка и опрял крака в двигателя му. „Да не би да се криеш зад полите на една жена?“ Чувстваше се ужасно потиснат, че транспортирането му (а и всичко останало) е изцяло в ръцете на една сетаганданка, въпреки че тази спасителна операция беше негова идея. Пел спря пред облечения в ливрея пазач и каза:

— Прислужник.

— Хоут. — Той кимна почтително към непроницаемия мехур. — В момента съм на пост и не мога да ви помогна.

— Няма да отнеме много време. — Пел изключи силовото поле и Майлс чу слабо съскане и задавен звук. Креслото се разтърси. Той се надигна над облегалката и погледна. Пазачът се бе строполил в нелепа поза в скута на Пел.

— По дяволите! — възкликна Майлс. — Трябваше първо да упоим Кети… е, както и да е. Приближете се до контролния панел на вратата.