Лоис Бюджолд - Сетаганда

— Това беше жертва за доброто на хоут — обясни й Майлс. В очите й имаше сълзи. Пел… Пел изглеждаше така, сякаш тайно му е благодарна, че той е извършил необходимото, а не тя.

Всички се качиха в креслото — Надина наполовина в скута на Пел, Майлс зад облегалката. Пел излезе от помещението и включи силовото поле. Креслата би трябвало да бъдат безшумни, но двигателят зави, протестирайки срещу претоварването. После се понесоха с олюляване напред.

— Направо. Сега надясно — даваше указания хоут Надина. Минаха покрай някакъв служител, който се поклони, направи им път и не се обърна след тях.

— Кети използва ли фаст-пента върху вас? — обърна се Майлс към Надина. — В какво знае, че го подозират Звездните ясли?

— Фаст-пентата не действа върху жените хоут — осведоми го през рамо Пел.

— Така ли? А върху мъжете?

— Не много добре — каза Пел.

— Хм. И все пак?

— Натам. — Надина посочи един асансьор. Спуснаха се надолу и продължиха по друг, по-тесен коридор. Надина докосна косата си, прибрана в скута й, загледа се в грубо отрязания й край и се намръщи. — Това беше много неподходящо. Сигурна съм, че ти е доставило голямо удоволствие, Пел.

Пел изсумтя, но се въздържа от коментар.

Това изобщо не приличаше на героичната тайна акция, която си бе представял — да се мотае из кораба на Кети в компанията на две превзети възрастни хоут-дами. Е, склонността на Пел към запазване на благоприличието беше твърде съмнителна, но Надина май се опитваше да навакса. Трябваше обаче да признае, че мехурът беше къде по-подходящ от плановете му да се маскира като ба — още повече че всички ба изглеждаха напълно здрави и изправени. На кораба имаше достатъчно други хоут-дами, за да не бият на очи пред екипажа…

„Не. Просто извадихме късмет. Поне засега.“

Приближиха се до една врата.

— Тук — каза Надина.

Този път нямаше никакви пазачи.

— Как ще влезем? — попита Майлс. — Като почукаме ли?

— Така предполагам — отговори Пел, свали силовото поле само колкото да почука на вратата, след което го включи отново.

— Това беше просто шега! — ужаси се Майлс. Вътре със сигурност нямаше никого. Представи си Великия ключ, поставен в някаква защитена кутия…

Вратата се отвори. Някакъв блед мъж със сенки около очите, облечен в униформената ливрея на Кети, насочи някакво устройство към мехура, прочете електронния подпис и каза:

— Да, хоут Вио?

— Аз… доведох хоут Надина да опита отново — каза Пел. Надина направи възмутена гримаса.

— Не мисля, че ще имаме нужда от нея — отговори мъжът, — но можете да говорите с генерала. — Той отстъпи и им направи път да влязат.

Майлс, който се чудеше как да зашемети мъжа с аерозола, започна изчисленията си отново. В лабораторията — да, това наистина беше лаборатория — имаше трима души. Всяко свободно място беше заето от най-различно оборудване. Пред конзолата седеше техник с още по-бледо лице, облечен в черната униформа на сетаганданската военна полиция. Видът му подсказваше, че седи тук от дни. Беше блед, а около него бяха разхвърляни малки контейнери с кофеинови напитки; върху монитора се мъдреха два флакона с болкоуспокоителни. Но третият човек, който се беше надвесил над рамото на техника, привлече вниманието на Майлс.

Въпреки първоначалните му очаквания това не беше гем-генерал Чилиан. Този офицер беше по-млад и по-висок. Лицето му беше като изсечено. Беше облечен в кървавочервената униформа на Имперската служба за сигурност на Небесна градина, но без характерния грим върху лицето. Куртката му беше омачкана и разкопчана. Не беше шефът. Умът на Майлс се плъзна надолу по списъка, който беше научил наизуст преди седмици, когато се готвеше за пътуването — да, това беше гем-генерал Нару, третият в сложната вътрешна йерархия на службата. Партньорът на Кети. Вероятно повикан в качеството си на експерт за разбиването на кодовете, с които беше защитен Великият ключ.

— Добре — обади се техникът. — Започвам от позиция седем хиляди триста и шест. Още само седемстотин позиции и е наш, кълна се.

Пел ахна и посочи масата. Върху нея в объркана купчина лежаха не един, а осем Велики ключа. Или един Велик ключ и седем копия…

Дали все пак Кети не се беше опитал да изпълни плана на починалата императрица? А целият хаос през изминалите две седмици да е просто плод на някакво объркване? Не… не. Това трябваше да е поредният мръсен номер. Може би е планирал да изпрати на останалите сатрап-губернатори фалшиви копия или да ги подхвърли на сетаганданската имперска служба за сигурност, или… възможностите бяха много, стига да вършеха работа само на Кети и на никой от другите.