Лоис Бюджолд - Сетаганда

Въоръженият със зашеметител мъж в ливрея се строполи на входа. По коридора се разнесоха викове и поне десетина души бързо отстъпиха извън обсега на стрелбата.

— Да! — извика Пел, когато капсулата на истинския Велик ключ се отвори в ръцете й.

— Не сега! — кресна Майлс. — Затвори я, Пел! Включвай силовото поле, веднага!

Майлс се хвърли към креслото. Силовото поле се включи. От вратата се разнесоха изстрели от зашеметители. Огънят попадна върху сферата, но тя само засия малко по-силно. Но хоут Надина беше останала отвън. Тя извика и падна, явно ударена от някой изстрел.

— Ключът е у теб, Пел! — извика Надина. — Бягай!

За съжаление това беше невъзможно. След като хората му поставиха под контрол стаята и хоут Надина, губернатор Кети влезе и затвори вратата след себе си.

— Така — провлечено каза той, като разглеждаше с любопитство пораженията около себе си. Поне можеше да прояви учтивост и да изругае или да затропа с крака, помисли си вкиснато Майлс. — Какво става тук?

Един от войниците коленичи пред гем-генерал Нару и му помогна да се изправи, като го поддържаше под мишниците. Нару седна, започна да разтрива с треперещи ръце вцепененото си, изкривено от болка лице (Майлс беше изпитвал многократно върху самия себе си неприятния ефект от зашеметителя) и се помъчи да отговори. Чак при втория опит от устата му се разнесе нещо, наподобяващо говор.

— …са съпругите Пел и Надина. И барая’еца. Каах ти, че тези проклети мехури са опасни! — Той се отпусна в ръцете на войника. — Както и да е. Се’а са в ръцете ни.

— Когато този воайор го съдят — с отровен тон се закани Пел, — лично ще помоля императора да му избодат очите преди да го екзекутират.

Майлс отново се замисли за събитията, станали тук през изминалата нощ. Как бяха успели да извадят Надина от нейния мехур?

— Мисля, че още е прекалено рано за такива мисли, милейди — въздъхна той.

Кети обиколи сферата. Счупването на това яйце щеше да бъде сериозно предизвикателство за него. Дали? Вече го беше правил.

Бягството беше невъзможно — движенията на мехура бяха блокирани. Кети можеше да ги обсажда, да се помъчи да ги подмами да излязат, стига да нямаше нищо против да чака… не. Не можеше да чака. Майлс мрачно се усмихна.

— Креслото има комуникатор, нали? Мисля, че е време да повикаме помощ.

С Божията помощ те почти бяха успели да направят така, че цялата афера да се потули. Но сега, след като откриха Нару, тайните връзки на Кети в сетаганданската имперска служба за сигурност бяха неутрализирани. Сетаганданците можеха да разкрият останалото сами. „Стига да мога да пратя съобщение.“

Губернатор Кети даде знак на двамата мъже, които държаха хоут Надина, да я довлекат до мястото, където предполагаше, че се намира предната част на сферата. Всъщност беше сбъркал с около четиридесет градуса. След това взе виброножа от един от хората си, застана зад Надина и отмести гъстата й коса. Надина издаде ужасен вик, но се отпусна, когато ножът съвсем леко се опря в гърлото й.

— Свали силовото поле и се предай, Пел. Надявам се, че няма да се наложи да предприемам жестоки мерки, нали?

— Не — възкликна Пел. Нямаше съмнение, че Кети е в състояние да пререже гърлото на Надина и по-късно да подхвърли тялото й някъде. Отдавна беше преминал границата, след която нямаше връщане.

— По дяволите! — изруга Майлс. — Сега всичко е в ръцете му. Ние, Великият ключ…

Великият ключ. Чип, натъпкан с… кодирана информация. Информация, чиято ценност беше единствено в нейната уникалност. Навсякъде другаде хората плуваха в море от информация, бяха залети от данни, сигнали и шумове… всяка информация можеше да се предава и размножава. Оставена сама на себе си, тя се размножаваше, докато от нея имаше нужда и можеше да донесе печалба, и накрая изчезваше, когато получателите й преставаха да се интересуват от нея.

— Креслото и комуникатора… всичко това е оборудване от Звездните ясли. Можете ли да прехвърлите Великия ключ през него?

— Какво? Защо… — Пел се бореше с изумлението си. — Мисля, че да, но комуникаторът не е достатъчно мощен, за да установи връзка със Звездните ясли.

— Не се безпокойте за това. Прехвърлете я през стандартната мрежа за спешни сигнали. Точно зад кораба е орбиталната станция, на която има усилвател. Помня стандартните кодове за бедствени ситуации, те нарочно са прости. Усилвателят ще предаде сигнала до бордовите компютри на всеки кораб и станция в системата на Ета Сета. Разбирате ли, това ще се приеме като зов за помощ. Кети ще има Великия ключ. Но няколко хиляди други хора също ще го притежават. Какво ще стане тогава с тайната на заговора му? Може да не сме победители, но и той няма да бъде!