Лоис Бюджолд - Сетаганда

— Извинете, милейди. Исках само да ви уведомя, че не мога да приема вашата покана за този… следобед. Моля ви, предайте моите дълбоки извинения на господарката си. — Дали тя и хоут Райън щяха да разберат това като сигнал за отстъпление, както искаше? Можеше само да се моли да е така. — Но ако вместо това тя може да си уреди среща с братовчеда на човека, това ще бъде много поучително.

Жената се намръщи още повече, но каза само:

— Ще предам думите ви, лорд Воркосиган.

Майлс се поклони, благодарен, че тя му е спестила разкриването с някакъв друг отговор. Когато вдигна глава, тя вече се беше изправила и бързо крачеше към изхода.

Досега Майлс беше предпочитал дискретно да остане горе, в по-бляскавата дипломатическа територия на бараярското посолство, и не беше навлизал в светая светих на кабинетите на ИмпСи. Както и предполагаше, те се намираха на втория подземен етаж. Един униформен ефрейтор го преведе през охранителните скенери до кабинета на полковник Ворийди.

Кабинетът не беше толкова аскетичен, колкото очакваше Майлс. Целият беше украсен с предмети на сетаганданското изкуство, макар че тази сутрин захранваните с енергия експонати бяха изключени. Някои от тях сигурно бяха за спомен, но останалите подсказваха, че така нареченият завеждащ протокола е колекционер с превъзходен вкус, макар и със скромни средства.

Домакинът се беше настанил зад напълно празното си бюро. Както обикновено, Ворийди беше облечен подобно на гем-лорд от средна ръка с болезнено сериозни вкусове, подчертани от убитото синьо и сиво в дрехите му. Ако се изключеше липсата на грим по лицето, Ворийди направо би изчезнал в някоя тълпа гем. Все пак зад комуникационния пулт на бараярския отдел на ИмпСи подобна гледка беше донякъде стряскаща.

Майлс облиза устните си.

— Добро утро, сър. Посланик Воробьов ми предаде, че искате да ме видите.

— Да, благодаря ви, лорд Воркосиган. — Ворийди освободи с кимване ефрейтора, който безшумно се оттегли. Вратата се затвори с тежкия звук на задействала се ключалка. — Моля, седнете.

Майлс се настани в закрепения за пода стол пред бюрото на Ворийди и на лицето му се изписа, както се надяваше, невинна усмивка. Ворийди го наблюдаваше открито и внимателно. Това не беше добре. Той беше втори по старшинство в посолството, веднага след Воробьов, и също като него беше избран за главно действащо лице в една от най-кризисните точки на бараярската дипломация. За него можеше да се очаква, че е много зает човек, но в никакъв случай глупав. Майлс се чудеше дали грижите на Ворийди през изтеклата нощ са били поне наполовина на неговите, стегна се в очакване на крясък в стил Илян, от сорта на: „По дяволите, Воркосиган, с какво си се захванал? Опитваш се да започнеш някаква война сам-самичък ли?!“

Вместо това полковник Ворийди го изгледа дълго и замислено, след което меко каза:

— Лейтенант лорд Воркосиган. Заемащ длъжността офицер за свръзка от ИмпСи.

— Да, сър. Когато съм на служба.

— Интересна порода хора. Изключително надеждни и лоялни. Отиват тук или там, доставят каквото им се нареди без никакви въпроси или коментари. И без никакви гафове, освен ако не загинат.

— Обикновено не е толкова страшно. Прекарваме много време в скокови кораби. Може би името е малко заблуждаващо.

— Мм. И тези прославени пощальони са пряко подчинени на командир Боте, шефа на комуникациите на ИмпСи на Комар. С едно изключение. — Погледът на Ворийди се напрегна. — Вие сте на прякото подчинение на самия Саймън Илян. Който е на пряко подчинение на император Грегор. Единственият друг човек с подобно положение в йерархията е началник-щабът на имперската служба. Интересна аномалия. Как си я обяснявате?

— Как си я обяснявам ли? — повтори Майлс. За момент си помисли да отговори: „Аз никога нищо не обяснявам“, но, първо, това вече беше очевидно, и второ, определено не беше отговорът, който търсеше Ворийди. — Защо… понякога император Грегор има някакви лични поръчки, които са или прекалено тривиални, или неподходящи за изпълнението им да се отделя действащ персонал. Например може да поиска да посади в градината си някакво екзотично дърво от планетата Пол. Тогава изпращат мен.

— Добро обяснение — учтиво се съгласи Ворийди. За момент настъпи мълчание. — Вероятно имате също толкова добро обяснение защо сте получили настоящата си задача?

— Фаворизиране, очевидно. Тъй като физическите ми дадености — усмивката на Майлс стана по-тънка — ми позволяват да върша само най-обикновени неща, този пост е бил измислен специално за мен благодарение на връзките на семейството ми.