Лоис Бюджолд - Сетаганда

Йенаро пребледня.

— Очаквах… Помислих си, че марилаканците са направили нещо със захранването. Трябваше само да ви раздруса, нищо повече.

— Или така са ви казали.

— Но злати ейл беше ваша идея, нали? — изръмжа Иван.

— Вие сте знаели?!

— Не съм идиот.

Покрай тях минаха няколко души и озадачено погледнаха тримата коленичили мъже, но за щастие се въздържаха от коментари. Майлс кимна към най-близката пейка.

— Имам да ви кажа някои неща, лорд Йенаро, и мисля, че е по-добре да поседнем.

Иван поведе Йенаро към пейката и го настани на нея. После се поколеба за миг, изля съдържанието на каната в най-близката саксия и седна между Йенаро и изхода.

— Това не са просто малки подли номера, с които да можете да се надсмеете над двама тъпи пратеници на омразния враг — бавно продължи Майлс. — Вие сте пионка в заговор срещу сетаганданския император. Ще ви използват и ще ви жертват. Това явно е обичайната практика. Другата пионка беше ба Лура. Смятам, че знаете какво му се случи.

Все още пребледнял, Йенаро трепна, но не каза нито дума. След малко облиза устни и промълви:

— Това не може да бъде. Прекалено жестоко е. Можеше да започне кървава междуособица между неговия клан и клановете на… всички невинни.

— Не. Щеше да доведе до кървава междуособица между техните кланове срещу вашия. Вие трябваше да запалите искрата. Не само като убиец, но като толкова некомпетентен убиец, че сте взривили сам себе си със собствената си бомба. Твърдо по стъпките на дядо ви, ако говорим в тази посока. И кой щеше да остане жив, за да отрече всичко това? Скандалът щеше да засегне столицата, както и да се прехвърли между империята и Бараяр. В същото време сатрапията му ще обяви независимост. Не, това не е жестоко. Това е направо елегантно.

— Ба Лура се е самоубил. Така казват.

— Не. Бил е убит. Сетаганданската имперска служба за сигурност е на същото мнение. Ще разкрият това след известно време. Не… ще го разкрият в края на краищата. Но това не означава, че ще е навреме.

— Невъзможно е ба да се обвърже със заговор.

— До момента, когато си мисли, че действа лоялно, при това в доста съмнителна ситуация. Не мисля, че до такава степен не са хора, че да са безпогрешни.

— Прав сте. — Йенаро погледна двамата бараярци. — Трябва да ми повярвате, не бих изпитал никакво съжаление, ако ви видя да падате от някоя висока скала. Но никога не бих ви бутнал от нея.

— Е… и аз така си помислих — отговори му Майлс. — Просто ми е любопитно… какво щяхте да получите в замяна на вашите услуги, като изключим удоволствието да напакостите на двама простаци и варвари? Или за вас това е било изкуство заради самото изкуство?

— Той ми обеща пост. — Йенаро отново сведе поглед. — Не знаете какво е да нямаш длъжност в столицата. Нямаш възможности. Нямаш статус. Просто си… никой. Омръзна ми да съм никой.

— Какъв пост?

— Имперски парфюмер. — Тъмните очи на Йенаро блеснаха. — Зная, че не звучи кой знае колко респектиращо, но щеше да ми гарантира достъп до Небесна градина, а може би и до самия император. Щях да мога да работя заедно с… най-добрите в империята. И щях да бъда добър.

За Майлс не беше трудно да разбере амбицията, независимо каква странна форма можеше да приеме тя.

— Представям си.

Устните на Йенаро се свиха в нещо подобно на признателна усмивка.

Майлс погледна хронометъра си.

— Господи, закъснявам. Иване, ще се справиш ли оттук нататък без мен?

— Ще се справя.

— Приятен ден, лорд Йенаро — Майлс се изправи. — Мисля, че и дотук не беше лош. Можеше да е и по-зле. Уморих се ужасно през този следобед, но все пак ми пожелайте късмет. Имам малка среща с принц Слайк.

— Късмет — колебливо каза Йенаро.

Майлс замлъкна за момент.

— Ставаше въпрос за принц Слайк, нали?

— Не! Говорех за губернатор хоут Илсъм Кети!

Майлс прехапа устни и бавно издиша. „Току-що или ме прекараха, или ме спасиха. Кое от двете?“

— Кети ви е поръчал… всичко това?

— Да…

Можеше ли Кети да изпрати своя колега губернатор и братовчед принц Слайк да разузнае за имперските регалии вместо него? Разбира се. Или не. А можеше ли Слайк да накара по някакъв начин Кети да обработи Йенаро вместо него? Не беше невъзможно. „Пак на изходна позиция. По дяволите, по дяволите, по дяволите!“

Докато Майлс се маеше, зад ъгъла се появи завеждащият протокола. При вида на Иван и Майлс забави крачка и на лицето му се изписа облекчение. Когато се доближи, вече приличаше на разхождащ се турист, но хвърли пронизителен поглед към Йенаро.