Лоис Бюджолд - Сетаганда

— Астерзин!

Майлс отстъпи назад, повдигна похлупака на каната и внимателно подуши. Усети слабия мирис на ванилия и леко загниващи портокали. Беше точно това.

И Йенаро щеше да излее цялата кана, Майлс беше сигурен в това. В собствените му крака. Пред очите на лейди Бенело и лейди Арвин. Майлс си спомни за съдбата на ба Лура, последното оръдие на лорд Хикс, принц Слайк. „Не. Йенаро не знае. Той може и да мрази бараярците, но не е чак толкова луд. Този път е бил манипулиран точно като нас. Добре, трети път стомна за вода…“

Когато Иван се изправи с вдървена челюст и смъдящи очи, Майлс му направи знак да се приближи и отново му подаде каната. Иван я пое внимателно и отстъпи още една крачка назад. Майлс коленичи и откъсна няколко нишки от края на килима. Те бяха лепкави, което потвърждаваше диагнозата му.

— Лорд Воркосиган! — протестира лейди Арвин, объркана от чудатото поведение на бараярските варвари.

Майлс подаде нишките на Иван, взе каната и кимна към Йенаро.

— Доведи го. Извинете ни, дами. Трябва да проведем един… мъжки разговор.

За най-голяма изненада това подейства. Лейди Арвин само леко вдигна вежди, а лейди Бенело леко се нацупи. Иван сграбчи Йенаро под ръка и го отведе извън закрития кръг. Хватката му леко се стегна, когато Йенаро се опита да се изплъзне. Йенаро изглеждаше разгневен и малко объркан.

Намериха един празен кът малко по-надолу. Иван и пленникът му застанаха с гръб към алеята, като по този начин скриха Майлс от странични погледи. Майлс внимателно остави каната на земята, изправи се и изръмжа на Йенаро:

— Сега ще ви покажа какво щяхте да направите преди малко. Това, което искам да знам за момента, е какво, по дяволите, си мислехте, че правите?

— Не зная за какво говорите — тросна се Йенаро. — Оставете ме на мира, простаци такива!

Иван стегна хватката си.

— Първо му покажи, братовчеде.

— Добре. — Каменната настилка беше от някакъв изкуствен мрамор и изглежда, не можеше да се запали. Майлс остави нишките върху една плоча и направи знак на Иван и Йенаро да се доближат. Изчака, когато покрай тях не минаваше никой. — Йенаро. Капнете само две капки от тази безобидна течност, която разнасяхте нагоре-надолу, върху пръстите си и ги изтръскайте тук.

Иван принуди Йенаро да коленичи до Майлс. Йенаро погледна студено похитителите си, потопи пръсти в течността и ги изтърси, както му беше наредено.

— Ако си мислите…

Беше прекъснат от ярък блясък и гореща вълна, която опърли веждите на Майлс. Лекият пукот, за щастие, беше почти заглушен от телата им. Йенаро замръзна на място.

— И това беше по-малко от грам — безжалостно продължи Майлс. — Колко тежи килимът-бомба? Около пет килограма? Трябва да знаете, че определено приемам това лично. Ако катализаторът попаднеше върху него, щеше да вдигне във въздуха цялата тази част от купола, вас, мен, дамите… и да ни запрати чак на върха на склона.

— Това е някакъв номер — простена Йенаро.

— О, така значи. Добре, това е номер. Но този път беше скроен и срещу вас. Нямате никаква военна подготовка, нали? Не бихте могли дори да го разпознаете по миризмата. Синтетичен астерзин. Чудесно нещо. Можеш да го оформяш, да го боядисаш, да го накараш да изглежда както ти хрумне. И напълно инертен и безобиден. До момента, в който не влезе в съприкосновение с катализатор. Тогава… — Майлс кимна към малката пукнатина в плочата. — Нека да ви попитам по друг начин, Йенаро. Вашият добър приятел хоут-губернаторът какво ви каза за ефекта, който очаквахте?

— Той… — Дъхът на Йенаро секна. Той бавно взе в ръце остатъците от нишките, помириса ги, намръщи се и отново се отпусна на пети. Широко отворените му очи срещнаха погледа на Майлс. — Ох.

— Признанието — многозначително каза Иван — е полезно за душата. И за тялото.

Майлс си пое дъх.

— Ще ви попитам отново, Йенаро. Какво си мислехте, че правите?

Йенаро преглътна.

— Това… трябваше да образува естери. Щеше да прилича на алкохолно отравяне. Вие, бараярците, сте прочути с тази своя перверзност. Нищо повече от онова, което сами си правите!

— И двамата с Иван да се клатушкаме мъртвопияни цял следобед?

— Нещо такова.

— А самият вие? Взехте ли предварително противоотрова?

— Не, това е безобидно!… Би трябвало да бъде. Щях да си отида и да полегна, докато всичко премине. Мислех си, че усещането сигурно ще бъде… интересно.

— Извратен тип — промърмори Иван.

Йенаро се втренчи в него.

— Когато бях изгорен, през онази първа вечер — каза бавно Майлс, — всички онези ваши извинения и кършене на ръце не са били преструвка, така ли? Не сте очаквали подобно нещо.