Лоис Бюджолд - Комар

Майлс се замисли над последните й думи. Колко ли кураж е бил необходим, за да се опълчи най-сетне на Тиен? Нямаше опасност да подцени количеството самообладание, необходимо, за да предизвикаш голям и разгневен мъж, който е достатъчно силен, за да те вдигне и да те метне през стаята. Самообладание, ум — и никога да не го оставяш да се приближи достатъчно или да блокира пътя ти към вратата. Изчисленията бяха автоматични. И то при положение, че имаш опит. За Екатерин това трябва да е било като да приземи пълна товарна совалка при първия си урок по пилотиране.

Тумонен, видял се в чудо как да изясни въпроса, хвърли поглед към Майлс и накрая промени въпроса си:

— Смятахте ли да съжителствате с лорд Воркосиган?

Веждите й литнаха нагоре.

— Не! — Удивлението й нямаше граници.

„Не, разбира се.“ Майлс очакваше, че отново ще изпита първоначалното си и напълно оправдано негодувание при това обвинение, но този път в главата му се мерна: „Каква страхотна идея! Защо сам не се сетих?“, което в голяма степен притъпи гнева му. Както и да е, тя никога не би избягала с него. Та той не можеше да придума никоя бараярска жена да се покаже на улицата с дребен мутант като него…

„О, мамка му! Да не би да си се влюбил в тази жена, идиот такъв?“

„Хм. Да.“

От дни се влюбваше, осъзна той. Просто сега истината му се беше стоварила върху главата като парен чук. Би трябвало да разпознае симптомите. „Ех, Тумонен. Какви неща научаваме благодарение на фаст-пентата…“

Най-после си даде сметка накъде бие Тумонен — със закъснение, но затова пък картинката му се яви в своята цялост. Една хубава подредена конспирацийка — той убива Тиен, натопява комарците и духва с жена му…

— Много мил сценарий, Тумонен — прошепна той на капитана от ИмпСи. — Бързо съм действал, като се има предвид, че я познавам само от пет дни. Благодаря ти.

„Била ли е някога жена в подобно състояние на духа ухажвана? Била ли е някога жена в подобно състояние на духа печелена? Мисля, че не.“

Тумонен го стрелна с поглед и изръмжа през зъби:

— Хрумнало е на охранителя, хрумна и на мен, следователно може да хрумне и на някой друг. Най-добре да я нокаутираме тази идейка, колкото се може по-скоро. Не е като да можех вас да разпитам с фаст-пента… Милорд.

Не бе възможно, дори ако Майлс сам се пишеше доброволец. Нетипичната му реакция към наркотика, така полезна му в миналото при вражеските попълзновения към съдържанието на мозъка му, го лишаваше и от възможността сам да се изчисти от нежелани обвинения. Тумонен просто си вършеше работата — и я вършеше добре.

— Да, да, добре — измърмори Майлс. — Но си голям оптимист, ако смяташ, че дори фаст-пентата може да надвие подобен гъделичкащ въображението слух. От едното уважение към репутацията на ревизорите на Негово величество, поговори, моля те, с охранителя си.

Тумонен дори не се направи, че не го е разбрал.

— Разбира се, че ще поговоря.

Временно оставена без насока, Екатерин бъбреше по тангентата на свободните си асоциации.

— Чудя се дали белезите му от колана надолу са също толкова интересни, колкото и тези над него. Не можех да го накарам да си събуе панталоните в колата, нали? Снощи ми се отвори възможност, а аз дори не се сетих за нея. Вор мутант! Как ли го прави?… Чудя се какво ли е да спиш с човек, когото наистина харесваш…

— Спрете — със закъснение каза Тумонен. Тя млъкна и примигна срещу него.

„Тъкмо когато започна да става наистина интересно…“ Майлс потисна един нарцистичен, или може би мазохистичен, импулс да я окуражи да продължи в същия ред на мисли. Беше се самопоканил на този разпит, за да попречи на ИмпСи да престъпи правата си.

— Свърших, милорд — тихо му каза Тумонен. Очите му сякаш избягваха да срещнат погледа на Майлс. — Има ли още нещо, което мислите, че трябва да я попитам, или което вие искате да я попитате?

„Би ли могла да ме обикнеш някога, Екатерин?“ Уви, на въпросите за бъдещите евентуалности нямаше отговор, дори и под въздействието на фаст-пента.

— Не. Само бих те помолил да отбележиш, че нищо от казаното под въздействие на наркотика не противоречи в значителна степен на онова, което тя ни каза по собствено желание. Всъщност двете версии са необичайно сходни в сравнение с други разпити, които съм наблюдавал.

— И с тези, които и аз съм наблюдавал — съгласи се Тумонен. — Добре. — Той направи знак на медтехничката, която чакаше мълчаливо. — Сложете антидота.

Жената се приближи, приготви новия хипоспрей и го притисна към ръката на Екатерин. Змийското съскане на всмукващото се в кожата й лекарството близна слуха на Майлс и той отново започна да брои ударите на сърцето й — едно, две, три…