Лоис Бюджолд - Комар

— Той ме излъга! Каза, че уреждал галактическото лечение. Не! Не го каза, по дяволите! И аз съм една глупачка… Толкова много ми се искаше да е истина. По-добре глупак, отколкото лъжец. Нали? Не исках да съм като него.

Тумонен погледна объркано Майлс — търсеше някакво обяснение на неясните й думи. Майлс издиша шумно.

— Питай я дали парите са били за Ники.

— Да, за Ники — кимна тя. Въпреки замайването от фаст-пентата, лицето й се смръщи страховито.

— Това говори ли ви нещо, милорд? — промърмори Тумонен.

— За жалост, да. Точно такава сума беше спестила от домакинския си бюджет, за да подпомогне лечението на сина си. Забелязах тази сметка във файловете, докато провеждах онази… онази злощастна туристическа обиколка из комтаблото й. Доколкото разбирам, твърдейки, че ще ги използва по предназначение, съпругът й ги е взел, за да залъже кредиторите си. — „Чиста проба присвояване.“ — Успяхте ли да ги проследите?

— Тиен ги е прехвърлил по сметката на борсова компания „Риалто“.

— И няма начин да ги върнем, така ли?

— Попитайте Гибс, но според мен наистина няма начин.

— Ясно. — Майлс му кимна да продължи. Вече въоръжен с правилните въпроси, Тумонен потвърди предположението на Майлс и навлезе в строго интимните детайли, засягащи дистрофията на Ворзон, като с абсолютно същия неутрален тон попита:

— Вие ли уредихте смъртта на съпруга си?

— Не.

— Да сте помолили някого, или да сте му платили, за да го убие?

— Не.

— Знаехте ли, че ще го убият?

— Не.

Фаст-пентата често вкарваше разпитваните в коловоза на буквалното мислене, така че разпитващите задължително задаваха важните въпроси по няколко различни начина, за всеки случай.

— Вие лично ли го убихте?

— Не.

— Обичахте ли го?

Екатерин се поколеба. Фактите бяха законна плячка на ИмпСи. С чувствата нещата не стояха точно така. Но Тумонен все още се движеше в границите на позволеното.

— Мисля, че да, някога. Помня как грееше лицето му в деня, когато се роди Ники. Обичах го. Той обаче изхаби любовта ми. Вече почти не си спомням онова време.

— Мразехте ли го?

— Не… да… не знам. Той и това изхаби. — Екатерин вдигна очи към Тумонен и го погледна сериозно. — Никога не ме е удрял.

Какъв некролог само. „Когато накрая легна в земята и Господ е моят съдник, дано любимата ми има да каже нещо повече от «Той не ме е удрял».“ Майлс стисна зъби и не каза нищо.

— Съжалявате ли, че е мъртъв?

„Внимавай, Тумонен…“

— О, беше такова облекчение… Голям кошмар щеше да е днес, ако Тиен беше жив! Макар да предполагам, че от ИмпСи щяха да го приберат. Кражба и държавна измяна. Но щеше да ми се наложи да му ходя на посещения. Лорд Воркосиган каза, че не е имало начин да го спася. Не е имало достатъчно време, след като ми се обади Фоскол. Толкова се радвам… Толкова е грозно, че се радвам толкова… Предполагам, че сега би трябвало да простя всичко на Тиен, защото е мъртъв, но никога няма да му простя, че ме превърна в нещо толкова грозно. — Въпреки наркотика, от очите й се стичаха сълзи. — Преди не бях такава, но вече не мога да се върна назад.

Някои истини режат по-дълбоко, отколкото може да проникне дори фаст-пентата. С безизразно лице, Майлс й подаде хартиена кърпичка. Тя попи объркано сълзите си.

— Да й дам ли още една доза? — прошепна медтехничката.

— Не. — Майлс й даде знак да мълчи.

Тумонен зададе още няколко неутрални въпроса, докато част от първоначалното радостно и доверчиво настроение на разпитваната не се върна. „Да, такива големи дози истина не са полезни за никого.“

Тумонен погледна бележките си, хвърли смутен поглед към Майлс, облиза устни и каза:

— Вашите куфари и тези на лорд Воркосиган бяха намерени във вестибюла. Заедно ли смятахте да тръгнете?

Шок и гняв заляха Майлс като гореща вълна. „Тумонен, как смееш!“ Но споменът как самият той рови из купчините разбъркано бельо пред погледа на охранителя от ИмпСи, го накара да преглътне думите си. Да, отстрани може и да е изглеждало странно — за някой, който не е знаел какво става. Майлс превърна гневните си думи в бавно вдишване, после издиша още по-бавно. Тумонен го погледна за миг, стреснат от тази въздишка.

Екатерин примигна объркана.

— Надявах се да тръгнем заедно.

„Какво!“

— Има предвид по едно и също време — процеди през зъби Майлс. — А не заедно. Пробвай.

— Лорд Воркосиган планираше ли да ви отведе?

— Да ме отведе? О, каква чудесна идея! Никой не ме е отвеждал. Кой би го направил? Сама трябваше да се отведа. Тиен изхвърли бонзая през балкона, но не му стигна смелостта да изхвърли мен. Макар да му се искаше, така мисля.