Лоис Бюджолд - Комар

— О — изненадано изрече тя. — Не боли!

— От фаст-пентата не боли — каза Тумонен успокояващо.

„Не това има предвид тя, Тумонен.“ Когато човек е живял в болка като русалка във вода, докато болката не стане невидима като дишането, внезапният й край — колкото и изкуствено предизвикан да е — сигурно е шеметно усещане. Майлс издиша облекчено — Екатерин явно не спадаше нито към хилещите се, нито към лигавещите се, нито беше една от малкото нещастници, при които наркотикът отприщваше порой от цинизми или почти толкова смущаващ порой от сълзи.

„Не. В нейния случай ударът ще дойде, когато я върнем към нормалното й състояние.“ От тази мисъл сърцето му изстина. „Но колко е красива, когато я няма болката!“ Откритата й, усмихната топлота му изглеждаше странно позната и той се опита да си спомни кога я е виждал толкова сияйна. Не беше днес, нито вчера…

„Беше в съня ти.“

„О!“

Тумонен започна да задава стандартните въпроси — име, дата на раждане, имена на родителите, обичайното. Целта бе не само да се даде време на наркотика да подейства напълно, но и да се създаде ритъм от въпроси и отговори, който да улесни разпита, когато въпросите — и отговорите — станат по-трудни. Рожденият ден на Екатерин беше само три седмици преди неговия, забеляза Майлс.

Медтехничката се бе настанила на един стол до дивана, така че да е встрани от линията разпитващ-разпитван, но, уви, достатъчно близо, за да чува всичко. Майлс се надяваше жената да има необходимото ниво на достъп до строго секретни данни. Не знаеше, а реши и да не пита, дали полът й не е знак за деликатност от страна на Тумонен — мълчаливо признание, че разпитът с фаст-пента може да се превърне в душевно изнасилване. Физическата бруталност нямаше място в разпитите с фаст-пента — факт, който бе помогнал да се елиминират някои неподходящи психологически типажи от успешна кариера в тази област. Но физическото насилие не беше единственият възможен вид насилие, дори не беше непременно най-лошият. Може би пък сестрата просто бе на смяна.

Тумонен премина към по-скорошни събития. Кога точно Тиен получил поста си на Комар и как? Познавал ли някого от бъдещата си месторабота, срещал ли се е с някого от групата на Суда, докато още е бил на Бараяр? Не? Случайно да е виждала нещо от кореспонденцията му? Екатерин, все по-жизнена сред еуфорията на наркотика, разказваше с доверчивостта на дете. Била толкова развълнувана от новото назначение, от близостта на добри медицински центрове, сигурна, че най-сетне ще получи помощ от галактическо качество за Ники. Притеснявала се до смърт за молбата на Тиен и дори му помогнала да я напише. Ами да, всъщност почти цялата я написала вместо него. Купол „Серифоза“ бил прекрасно място, а апартаментът, който им дали, бил много по-голям и хубав, отколкото очаквала. Тиен казвал, че комарците са техно-сноби, но тя не забелязала нищо подобно…

Тумонен много внимателно я насочи към проблема, който ги интересуваше. Кога точно разбрала за участието на съпруга си в схемата за присвояване и как? Екатерин повтори същата история за среднощния разговор на Тиен със Суда, която бе разказала снощи на Майлс, само украсена с повече детайли — включително и това, че настоя да даде на Тумонен подробна рецепта за млякото с бренди и подправки. Фаст-пентата правеше странни неща с паметта, макар че, въпреки слуховете, не водеше до абсолютна пълнота на спомените. Разказът й за подслушания разговор обаче звучеше почти дословно. Въпреки очевидната си умора, Тумонен провеждаше разпита умело и търпеливо, оставяше я да бъбри на воля, нащрек за скъпоценното камъче жизненоважна информация, скрито сред потока свободни асоциации, на което се надяваше да попадне всеки разпитващ — но малцина имаха този късмет.

Докато описваше как е проникнала в комтаблото на съпруга си, Екатерин включи и един страничен коментар: „Щом лорд Воркосиган може да го направи, значи и аз мога“. Тумонен моментално я насочи в тази посока с подходящо вметнат въпрос, което отприщи смущаващо отклонение към възгледите й относно по-раншния набег в стил ИмпСи, който Майлс бе извършил над собственото й комтабло. Майлс прехапа устна и невъзмутимо посрещна погледа на Тумонен.

— Обаче каза, че харесал градините ми. Никой друг от семейството ми дори не иска да ги погледне. — Тя въздъхна и се усмихна срамежливо на Майлс. Смееше ли да се надява, че му е простено?

Тумонен се консултира с листовете, които държеше.

— Ако сте открили дълговете на съпруга си едва вчера сутринта, тогава защо предната сутрин сте прехвърлили почти четири хиляди марки по неговата сметка? — Вниманието му се изостри при пиянското объркване, изписало се върху лицето на Екатерин.