Лоис Бюджолд - Комар

— Наблюдател. — Тя вдигна очи. Лицето й се проясни. — Не бях мислила за това по този начин.

Майлс се усмихна с надежда.

Тя му върна усмивката, макар и за кратко, после въздъхна.

— Цял ден се ядосвах, че от ИмпСи се бавят с разпита и не мога да прибера Ники. Сега мисля, че са ми направили услуга. Само при мисълта за това изтръпвам. Не знам какво да му кажа. Не знам колко трябва да му кажа за кашата, в която се е забъркал Тиен. Колкото се може по-малко? Цялата истина? Нито едното, нито другото ми изглежда правилно.

Майлс каза бавно:

— Още сме по средата на секретно разследване. Не бива да натоварвате едно деветгодишно дете с правителствени тайни. А дори не знам каква част от всичко това ще стане обществено достояние.

— Ако направиш нещо не както трябва, после става още по-трудно да го оправиш. — Тя въздъхна. — В което сама се убеждавам напоследък.

Майлс издърпа стола и я покани да седне, после извади едно високо столче изпод работната маса, кацна на него и попита:

— Казахте ли му, че напускате Тиен?

— Дори и това не съм му казала още.

— Според мен… засега трябва да му кажете единствено, че баща му е загинал при злополука с дихателната си маска. Не намесвайте комарците. Ако настоява за повече подробности, които не знаете как да споделите с него, пратете го при мен и аз ще имам грижата да му обясня, че няма право да знае за тях, или че все още няма право.

Спокойният й поглед питаше: „Мога ли да ви имам доверие?“

— Само гледайте да не разбудите повече любопитство, отколкото смятате, че сте потушили.

— Разбирам. Проблемът с цялата истина е толкова въпрос на „кога“, колкото и на „какво“. Но след като и двамата се върнем във Ворбар Султана, бих искал, с ваше позволение, да ви заведе да поговорите с Гре… с един добър мой приятел. Той също е вор. И също е бил в положение, близко до това на Ники. Баща му е загинал при, ъъъ, печални обстоятелства, а той е бил прекалено малък, за да му кажат подробностите. Когато случайно узна някои от най-грозните факти — тогава беше почти на двайсет години, го преживя доста болезнено. Обзалагам се, че ще знае по-добре и от двама ни какво да се каже на Ники и кога. Има добра преценка за нещата.

Тя кимна малко неуверено.

— Звучи разумно. Много бих искала. Благодаря ви.

Той й отвърна с лек поклон, както бе кацнал върху столчето.

— Щастлив съм да ви бъда в услуга, мадам. — И без това искаше да я запознае с Грегор — човека Грегор, приемния си брат, а не император Грерор, символа на Империята. Така можеше да уцели повече от един заек.

— Ще трябва да кажа на Ники и за дистрофията на Ворзон, а това е нещо, което не мога да отложа. Запазих му час за преглед в една клиника в Равноденствие. За другиден.

— Той не знае, че е болен, така ли?

Екатерин поклати глава.

— Тиен така и не ми разреши да му кажа. — Тя впери сериозен поглед в него. — Мисля, че като дете и вие сте били в положение, близко до това на Ники. Много медицински процедури ли трябваше да изтърпите по онова време?

— Господи, да, продължиха с години. Какво мога да ви кажа, което да ви е от полза? Не го лъжете, че няма да боли. Не го оставяйте за дълго сам. — „Ти също не оставай сама…“ Най-после нещо, което можеше да направи за нея. — Ако обстоятелствата позволят, може ли да дойда с вас в Равноденствие и да помогна с каквото мога? За съжаление, вуйчо ви няма да може да ви придружи — ще бъде затънал в технически проблеми, в случай че списъкът ми с липсващото оборудване е готов.

— Не мога да ви отклоня от задълженията ви!

— Опитът ми подсказва, че ако дотогава не арестуват Суда, вдругиден няма да имам какво друго да правя, освен да претакам час по час предположенията си. Един ден далеч от проблемите току-виж ми прояснил главата и ми дал някоя свежа идея. Ще ми направите услуга, уверявам ви.

Тя стисна колебливо устни.

— Признавам, че… компанията би ми била добре дошла.

Какво имаше предвид — компания по принцип или конкретно неговата компания? „Стига, момче. Дори не си го и помисляй.“

— Добре.

Откъм вестибюла долетяха гласове — на единия от охранителите, както и едно познато буботене. Екатерин скочи.

— Вуйчо пристигна!

— При това доста бързо. — Майлс я последва по коридора.

Професор Вортис — широкото му лице бе набръчкано от тревога — връчи куфара си на охранителя и прегърна племенницата си, обсипвайки я със съболезнования. Майлс ги наблюдаваше, обзет от пристъп на остра завист. Нежното съчувствие на вуйчо й едва не я пречупи — нещо, в което студеният професионализъм на ИмпСи се бе провалил. Майлс си го отбеляза наум. Хладен и практичен, това беше номерът. Тя изтри сълзите от очите си, изпрати охранителя с куфара в кабинета на Тиен, както преди, и поведе вуйчо си към дневната.