Лоис Бюджолд - Комар

След кратка дискусия беше решено Екатерин и професорът заедно да приберат Николай. Майлс подкрепи решението въпреки настоящата си любовна мания постоянно да се пише доброволец — диагноза, която сам си постави иронично. Вортис имаше право като роднина, а самият Майлс беше прекалено тясно свързан със смъртта на Тиен. Освен това краката му започваха да се подгъват, защото болкоуспокояващите и стимулантите, които бе взел преди обяд, почти бяха изчерпали действието си. Да вземе трета доза за днес щеше да е голяма грешка. Вместо това той изпрати Екатерин и професора, после се свърза по обезопасеното комтабло с щаба на ИмпСи в Равноденствие.

Нищо ново. Върна се в дневната. Вуйчото на Екатерин вече беше тук, следователно Майлс трябваше да си отиде. Да си събере партакешите и да се премести в митичния хотел, за който тръбеше наляво и надясно през последната седмица. Нямаше място за него в този малък апартамент, след като Вортис се беше реинсталирал в стаята за гости. Ники щеше да се върне в собственото си легло, а проклет да бе, ако притеснеше Екатерин да поръчва друго гравитолегло или нещо още по-лошо, за да може Негово ворско височество да се чувства удобно. Защо въобще беше поръчала онова нещо? Определено трябваше да си върви. Очевидно държането му към домакинята не беше толкова неутрално, колкото си беше мислил, щом като онзи проклет охранител бе подметнал каквото там бе подметнал, за да отприщи неудобните въпроси на Тумонен относно куфарите.

— Имате ли нужда от нещо, милорд? — Гласът на охранителя го извади рязко от дрямката.

— Хм… да. Нека следващият от вашите хора, който тръгне за насам от щаба в Равноденствие, ми донесе един стандартен военен спален чувал.

Майлс все пак се довлече до дивана и се сви на топка. След няколко минути вече спеше дълбоко.

Събуди се, когато Екатерин и професорът се върнаха с Ники. Седна на дивана и успя да се освести достатъчно, докато стане време да се изправи лице в лице с момчето. Ники изглеждаше потиснат и уплашен, но не плачеше, нито се държеше истерично. Явно реакциите му бяха обърнати навътре, а не навън. Също като при майка му.

Тъй като Екатерин нямаше приятелки, които да донесат ястия и кексове според бараярския обичай, Майлс накара хората от ИмпСи да осигурят вечерята. Тримата възрастни поддържаха разговора с неутрални теми заради Ники, после той отиде да си играе в стаята си, а Майлс и професорът се оттеглиха в кабинета, за да обменят информация. Новото оборудване, открито около мястото на инцидента, наистина беше особено: включваше инсталации за енергиен пренос, достатъчно мощни за малък скоков кораб, части от които бяха откъснати, стопени и очевидно взривени в дъжд от плазма. Професорът го нарече „наистина интересно“ — кодова фраза от инженерния жаргон, която моментално привлече вниманието на Майлс.

По средата на разговора им полковник Гибс се обади по комтаблото. Усмихна се сдържано на двамата ревизори — изражение, в което Майлс бе започнал да разпознава начина на Гибс да изрази върховно въодушевление.

— Милорд Воркосиган. Разполагам с първата документирана връзка, която търсехте. Проследихме серийните номера на двойка ускорителни конвертори, които хората на милорд Вортис са открили горе. Засякохме ги в списъка с покупките на Отпадъчна топлина отпреди осем месеца. Първоначално конверторите са били доставени в експерименталната им станция.

— Точно така — прошепна Майлс. — Най-накрая и друга връзка освея тялото на Радовас. Сега вече вярната нишка ни е в ръцете. Благодаря ви, полковник. Продължавайте в същия дух.

Екатерин спа по-добре, отколкото беше очаквала. Когато се събуди обаче, осъзна, че е изкарала вчерашния ден единствено благодарение на адреналина. Днешният обаче — посветен на трепетното очакване, съпровождащо всяко жизненоважно събитие — щеше да бъде по-труден. „Чаках девет години. Мога да се справя с още деветнайсет часа.“ Докато лежеше в леглото, я налегна някаква изтръпнала, неясна тъга, въпреки облекчението, че най-после се е отърсила от хаоса в живота на Тиен. Затова стана, облече се грижливо, мина на пръсти покрай охранителя в дневната, приготви закуската и зачака.

Ревизорите станаха малко след това, хапнаха набързо в кухнята, благодариха за закуската, но кафето си занесоха при обезопасеното комтабло. Скоро не й остана какво друго да разчиства и излезе на балкона, но там стоеше на пост друг охранител, което зачеркваше и тези няколко квадратни метра като възможно място за отмора. Така че тя занесе кафе на охранителите, върна се в кухнята и продължи да чака.