Лоис Бюджолд - Комар

— Не знам. Можеш сам да я попиташ някой ден, когато… ако се запознаете. Самият аз с удоволствие бих изслушал отговора й. — Той улови неспокойния поглед на Екатерин, но веждите му не се покаяха.

Ники го огледа колебливо.

— И твоите кости ли са ги оправили с ретрогени?

— Не, за съжаление. За мен щеше да е много по-лесно, ако беше възможно. Изчакаха, докато се разбра, че няма да раста повече, и ги замениха със синтетични.

Това окончателно прикова вниманието на Ники.

— Как може да се заменят кости? Как ги изваждат?

— Разрязват те — Воркосиган махна с дясната си ръка по протежение на лявата, от лакътя до китката, сякаш държеше скалпел, — махат старата кост, слагат новата, свързват наново ставите, трансплантират костния мозък в новата матрица, залепват разреза и чакат да зарасне. Много гадна работа.

— Болеше ли?

— Бях заспал — под въздействието на упойка. Имаш късмет, че ще се отървеш само с ретрогените. Няколко нищо и никакви инжекции и край.

Ники изглеждаше силно впечатлен.

— Може ли да видя?

След миг колебание Воркосиган разкопча маншета на ризата си и дръпна нагоре левия си ръкав.

— Тази тънка светла линия тук, виждаш ли? — Очите на Ники светеха заинтригувано и се местеха ту към ръката на Воркосиган, ту замислено към неговата собствена. Размърда пръсти, загледан в движението на мускулите и костите под кожата.

— И аз имам рана — каза той. — Искаш ли да я видиш? — Дръпна несръчно крачола на панталона си, оголи коляното и показа последния сувенир от детската площадка. Воркосиган огледа сериозно зарастващата рана, съгласи се, че коричката е хубава и че без съмнение ще падне съвсем скоро, и, да, навярно ще остане белег, но майка му е права, като му казва да не я чопли. За облекчение на Екатерин, след това всички си оправиха дрехите и състезанието не стигна по-далеч.

След този кулминационен момент разговорът позамря. Ники побутна остатъците от овесените ядки на дъното на чинията си и попита:

— Може ли да си отида в стаята?

— Разбира се — каза Екатерин. Той изтича навън и тя каза неуверено: — Мина по-добре, отколкото очаквах.

Воркосиган й се усмихна окуражително.

— Подходихте делово и това го подлъга да реагира по същия начин.

След кратко мълчание Екатерин каза:

— Била ли е уплашена? Майка ви.

Усмивката му се изкриви.

— До смърт, струва ми се. — Очите му омекнаха и светнаха топло. — Но не дотам, че да си загуби ума, доколкото знам.

Малко след това двамата ревизори тръгнаха към експерименталната станция на Отпадъчна топлина за планираната инспекция на място. Екатерин изчака малко, после извика Ники в работната си стая, за да прочете най-достъпно и ясно написаната статия върху дистрофията на Ворзон, която беше открила. Сложи го да седне в скута си пред комтаблото — нещо, което правеше рядко, откакто се беше източил толкова. Той не се възпротиви на гушкането, нито на „заповедите“ й, което бе знак за скритата му несигурност. Той изчете статията без особени затруднения, само от време на време спираше, за да попита къде е ударението на някоя по-дълга дума или какво означават непознатите термини, или пък я молеше да му обясни някое по-увъртяно изречение. Ако не беше в скута й, нямаше да усети лекото стягане на телцето му, докато четеше следния откъс: „…по-късните проучвания доказват, че тази естествена мутация за пръв път се появява в окръг Воринис в края на Изолацията. Едва след прилагането на галактическата молекулярна биология било установено със сигурност, че болестта няма връзка с няколкото стари земни генетични заболявания, чиито симптоми понякога наподобява.“

— Някакви въпроси? — попита Екатерин, когато Ники най-сетне стигна до края на статията.

— Не. — Ники се изхлузи от скута й и стъпи на пода.

— Можеш да прочетеш още, когато решиш.

— Добре.

Екатерин с мъка се сдържа да не го притисне за някаква по-определена реакция — даваше си сметка, че я иска по-скоро заради себе си, отколкото заради него. „Добре ли си, наред ли е всичко, прощаваш ли ми?“ Той не би могъл да се справи с всичко това само за час, или за ден, или за година дори. Всеки ден щеше да носи своето предизвикателство и подходящата за предизвикателството реакция. „Всяко нещо по реда си“, беше казал Воркосиган.

Участието на лорд Воркосиган в експедицията им до Равноденствие стана причина за стряскащи промени в грижливо обмислените пътни планове на Екатерин. Вместо да станат посред нощ и да се класират за евтината туристическа класа в теснолинейката, те се наспаха нормално и се качиха на подорбитална куриерска совалка на ИмпСи, която беше изцяло на тяхно разположение и която щеше да покрие междинните часови зони така, че да им остане достатъчно време да обядват в столицата преди прегледа на Ники.