Лоис Бюджолд - Комар

— Обичам теснолинейката — бе споделил извинително Воркосиган, когато тя се бе възпротивила притеснено при новината за тази промяна в плановете, съобщена й късно вечерта, когато двамата ревизори се бяха върнали след дневните си разследвания. — Всъщност мисля да накарам брат си Марк да инвестира в някои от компаниите, които се опитват да построят нови теснолинейки на Бараяр. Но с усложняването на случая от ИмпСи ми дадоха ясно да разбера, че биха предпочели за момента да не пътувам с обществен транспорт.

Освен това си имаха и двама телохранители, които носеха дискретни цивилни дрехи по комарската мода и поради това изглеждаха точно като двама бараярски военни телохранители в цивилни дрехи. Воркосиган, изглежда, можеше както да разговаря с лекота с тях, така и да не им обръща внимание, сякаш са невидими — по избор. Беше си взел доклади, които да прегледа по време на полета, но само им хвърли по един разсеян поглед. Екатерин се чудеше дали Ники, който не можеше да си намери място, е причината Воркосиган да не може да се съсредоточи и дали не трябва да се опита да укроти момчето. Но няколко тихи думи от страна на Воркосиган, когато се издигнаха в най-високата точка на пътуването, спечелиха на превъзбудения Ники покана да прекара десет минути в кабинката на пилота.

— Как върви случаят? — попита го Екатерин през тази спокойна интерлюдия.

— Точно както предсказах, за съжаление — каза той. — Неуспехът на ИмпСи да открие Суда става все по-тревожен с всяка минута. Наистина смятах, че досега ще са го хванали. С общите усилия на групата на полковник Гибс и отбора добросъвестни момчета от ИмпСи, които пратихме да броят джунджурии в експерименталната станция, моят списък с части започва да придобива някакъв вид, но ще мине поне още един ден, докато го завършат окончателно.

— Вуйчо хареса ли идеята?

— Аха. Каза, че била отегчителна, което вече го знаех. След което ми я иззе, което, доколкото разбирам, е знак за одобрение. — Той потри замислено устни. — Благодарение на вуйчо ви, снощи наистина съзряхме слаба светлинка в края на тунела. Той се сети да конфискува личната библиотека на Радовас, когато ходихме да говорим с жена му, и я изпратихме за анализ в щаба на ИмпСи. Техният аналитик потвърди интереса на Радовас към скоковата технология и възлената физика, което не ме учудва много, но получихме и един бонус. Суда или техниците му са свършили първокласна работа с изтриването на всички комтабла преди ИмпСи да се добере до тях, но явно никой не се е сетил за библиотеката. В някои от техническите трудове има бележки, вкарани под линия. Професорът беше доста развълнуван от математическите фрагменти, но още повече от паметните бележки, които Радовас е нахвърлял отстрани, за да му напомнят да сподели една или друга мисъл или изчисление с един или друг човек. Повечето са членове на групата от Отпадъчна топлина, но има и няколко други, включително и един, който, изглежда, е бил сред покойните членове на екипа, поддържащ станцията на слънчевото огледало. Сега работим по хипотезата, че Радовас и оборудването му са били вкарани тайно, с помощ отвътре, на огледалото с някаква цел, а не че се е намирал на борда на товарния кораб. Така стигаме до въпроса — било ли е слънчевото огледало жизненоважно за онова, което са правели, или просто са го използвали за експериментална платформа? В момента агенти на ИмпСи са плъзнали по цялата планета, разпитват и преразпитват колеги, роднини и приятели на всички, работили на огледалото или имали нещо общо със снабдителната им совалка. Утре ми предстои да изчета всичките им доклади.

Ники се върна и сложи край на този порой от информация. Скоро след това кацнаха на един от космодрумите на ИмпСи в края на огромната, скрита под куполи столица. Вместо да вземат обществения транспорт, им бе предоставен плъзгател с шофьор, който ги прекара през тунели с ограничен достъп по някакъв зашеметяващо пряк път, който ги отведе до целта им за две трети от времето, което щеше да им бъде необходимо, ако пътуваха с кола.

Първата им спирка беше на върха на една от най-високите кули в Равноденствие, в ресторант, който предлагаше на гостите си невероятна гледка към искрящата столица, разпростряла се досами хоризонта. Макар ресторантът да беше пълен, масите около тях останаха незаети, докато се хранеха, забеляза Екатерин. За разлика от тях, телохранителите не опитаха от вкусния обяд.

В менюто не бяха отбелязани цени, което хвърли Екатерин в краткотрайна паника. Нямаше как да насочи Ники, или себе си, към по-евтин избор. „Щом трябва да питаш, значи не можеш да си го позволиш.“ Първоначалната й решимост да плати своята част от сметката се изпари.