Лоис Бюджолд - Комар

Ръстът и външността на Воркосиган предизвикаха обичайните скрити погледи. Макар да не излизаха за пръв път заедно, тя едва сега си даде сметка, че хората ги вземат за двойка, или дори за семейство. Брадичката й се вирна предизвикателно. Какво, смятат го за прекалено странен, за да задържи жена до себе си? Въобще не им влизаше в работата.

Следващата им спирка — и Екатерин се почувства изключително благодарна, че не й се налага сама да намери пътя дотам — беше клиниката, където пристигнаха петнайсет минути преди уговорения час. Воркосиган, изглежда, не намираше нищо кой знае колко впечатляващо в цялото това пътуване с вълшебно килимче, затова пък Ники не можеше да си намери място от вълнение. Беше ли Воркосиган планирал и това? Момчето внезапно утихна, когато се качиха в асансьора до фоайето на клиниката.

Въведоха ги в малкия офис на един служителка по приемането. Воркосиган издърпа един стол и седна точно зад Екатерин и Ники, а телохранителите се отдръпниха дискретно, така че да не чуват разговора. Екатерин представи документите им за самоличност и здравна осигуровка и всичко вървеше гладко, докато компютърът на клиниката не изрови информацията, че бащата на Ники е починал наскоро и не изиска официално разрешение от настоящия законен настойник на детето.

„Това нещо е прекалено добре програмирано“ — помисли си Екатерин и се впусна да обяснява, че третият братовчед на Тиен се намира на Бараяр и че е жизненоважно лечението на Ники да приключи преди да са се върнали там. Комарската служителка я изслуша с разбиране и симпатия, но компютърната програма не беше съгласна и след няколко опита да я придума, жената отиде да извика контрольора си. Екатерин прехапа устни и изтри длани в панталона си. Да стигне толкова далеч, да е толкова близо и да се препъне в някаква глупава законова подробност…

Въпросният контрольор, приятен млад комарец, се върна заедно със служителката и Екатерин отново поде обяснението си. Той я изслуша, провери отново документите им и се обърна към нея с израз на искрено съжаление.

— Съжалявам, мадам Ворсоасон. Ако бяхте комарски планетарен акционер, а не бараярски поданик, правилата щяха да бъдат съвсем други.

— Всички комарски планетарни акционери са поданици на Бараяр — отбеляза зад нея лорд Воркосиган с безизразен глас.

Контрольорът успя да изпише върху лицето си измъчена усмивка.

— Боя се, че не точно това имах предвид. Работата е там, че само преди няколко месеца имахме подобен проблем, свързан със спешното лечение на едно ворско дете с родители бараярци, понастоящем живеещи на Комар. Ние подходихме по начин, който ни се стори напълно в съгласие със здравия разум. По-късно обаче законният настойник на детето оспори правилността на нашите действия и съдебните, ъъъ, преговори все още продължават. Тази грешка в преценката се оказа доста скъпа за клиниката ни. Като се има предвид, че дистрофията на Ворзон е хронично, а не непосредствено заплашващо живота заболяване и че на теория би трябвало да получите законното разрешение в рамките на една-две седмици, боя се, че ще трябва да ви помоля да си запишете нов час.

Екатерин си пое дълбоко дъх, без сама да е сигурна дали събира сили да спори, или да закрещи. Но лорд Воркосиган се наведе над рамото й и се усмихна на човека.

— Бихте ли ми подали онова четящо устройство?

Смутеният контрольор изпълни молбата му. Воркосиган бръкна в джоба си и извади златния си ревизорски печат, махна капачето му и го притисна към устройството заедно с дясната си длан. После заговори в гласовия рекордер:

— По моя заповед и за доброто на Империята, моля и настоявам за пълно съдействие, а именно за необходимото медицинско лечение на Николай Ворсоасон. Воркосиган, имперски ревизор. — Сетне го върна на контрольора. — Вижте дали това няма да подобри настроението на машината ви. — И прошепна на Екатерин: — Също като да трепеш мухи с лазерно оръдие. Малко е трудно да се прицелиш точно, но със сигурност си решил проблема си с мухите.

— Лорд Воркосиган, не мога… — Тя спря. „Не мога какво?“ Това не беше като да се препират кой да плати сметката в ресторанта. Здравната осигуровка на Тиен щеше да покрие лечението на Ники, стига да убедяха комарците да я използват. Нямаше начин да откаже помощта на Воркосиган.

— Не е нещо, което почитаемият ви вуйчо не би направил за вас, ако можеше да е тук вместо мен днес.

Изражението на контрольора прерасна от подозрително в зашеметено, когато комтаблото му смля новата информация.