Лоис Бюджолд - Комар

— Вие сте лорд ревизор Воркосиган?!

— На вашите услуги.

— Аз… аа… в качеството си на какъв сте тук, милорд?

— Приятел на семейството. — Усмивката на Воркосиган се изкриви почти незабележимо. — В качеството си на прът в колелата на бюрократичната машина и ускорител на общо основание.

Трябваше да се признае на контрольора, че все пак успя да не запелтечи, а освободи служителката, ускори процедурите по приемането и лично ги придружи до горния етаж и ги предаде в ръцете на медтехниците от генетичното отделение. След това изчезна, но оттук нататък нещата тръгнаха удивително гладко.

— Не ми изглежда много честно — промърмори Екатерин, когато един техник заведе Ники да пишка в епруветка.

— Да, ами… миналата зима открих, че ревизорският печат има същия съживителен ефект и върху клиниката за ветерани към Имперската военна служба, чиито коридори са доста по-проветриви и очукани от тези тук, а за чакането там се носят легенди. Направо магически ефект. Бях очарован. — Лицето на Воркосиган стана някак замислено. — Боя се, че още не съм открил точката си на равновесие с това ревизорско нещо. Докъде стига справедливото използване на силата му и откъде започва злоупотребяването с нея? Можех да наредя мадам Радовас да бъде разпитана с фаст-пента, можех да наредя на Тиен да кацне на експерименталната станция още първия път, и нещата нямаше да се развият така… е, не бих могъл да знам как точно щяха да се развият, но със сигурност положението щеше да бъде различно от сегашното. Но не исках да… — Не се доизказа и за миг под обичайната му маска на ирония и самоувереност на Екатерин й се мерна изражението на един много по-млад мъж. „Той не е по-голям от мен, в края на краищата.“

— Очаквахте ли, че може да възникне проблем с разрешението? Предполагам, че сама трябваше да се сетя, но те приеха цялата информация, когато се обадих да уговоря прегледа, без да кажат нищо, и аз помислих, реших, че…

— Точно това не бях очаквал. Но се надявах, че ще имам възможност да ви помогна с едно или друго днес. Радвам се, че беше толкова лесно.

Да, завистливо осъзна тя, той можеше с едно махване на ръката да отстрани всички обикновени проблеми от пътя си. За разлика от необикновените… завистта й се сви засрамено. Със закъснение й хрумна, че навярно и той чувства известна вина за смъртта на Тиен и затова си прави толкова труд да помогне на вдовицата и сирачето му. Чак такава загриженост изглеждаше ненужна и тя се зачуди как да го увери, че не го обвинява, без да създаде повече неудобство, отколкото щеше да премахне.

Ники премина през цял куп изследвания за половината от времето, което Екатерин си бе представяла, че ще е необходимо. Малко след това комарската лекарка ги покани в хубавия си кабинет. Воркосиган отпрати телохранителите да дебнат в коридора.

— Генетичното сканиране на Ники показва, че дистрофийният му комплекс в голяма степен се покрива с класическия случай на заболяването — каза лекарката, след като Екатерин и Ники седнаха един до друг пред бюрото й. Воркосиган, както и преди, седна отзад и се задоволи да наблюдава. — Има някои нетипични усложнения, но не е нещо, с което нашата лаборатория да не може да се справи.

Тя илюстрира думите си с холоизображение на увредените хромозоми и с компютърно генериран образ, на който се виждаше как точно ретровирусът щеше да пренесе снадката, която да компенсира недостатъците им. Ники не зададе толкова въпроси, колкото Екатерин бе мислила, че ще зададе — уплашен ли беше, или уморен, или отегчен?

— Смятам, че гентехниците ни ще могат да приспособят ретровируса към специфичните нужди на Ники за около една седмица — каза в заключение лекарката. — Тогава ще те повикам пак, за да ти сложим инжекцията, Ники. Имайте предвид, че ще трябва да пренощувате в Равноденствие, мадам Ворсоасон, за да го прегледаме отново на следващия ден, а ако е възможно, трябва да дойдете и на контролен преглед преди да напуснете Комар. След това Ники трябва да минава на подобен преглед всеки месец в продължение на три месеца, което можете да направите в една клиника във Ворбар Султана, чийто адрес ще ви дам. Ще пратим по вас диск с пълен запис на лечението и те би трябвало да поемат нещата в свои ръце. След това, при положение че всичко върви добре, един контролен преглед годишно би трябвало да е достатъчен.

— И това е всичко? — попита Екатерин, изтръпнала от облекчение.

— Това е всичко.

— И няма поражения? Дошли сме навреме?