Лоис Бюджолд - Комар

— Да, нищо му няма. При дистрофията на Ворзон е трудно да се предскаже, но в неговия случай забележимите тежки клетъчни увреди биха се проявили в края на пубертета или в началото на двайсетте му години. Дойдохте съвсем навреме.

Докато излизаха, Екатерин стискаше силно ръката на Ники и крачеше вдървено, за да попречи на краката си, които напираха да затанцуват сами. С едно „Ох, мамо!“ Ники издърпа ръката си и закрачи наперено до нея. Воркосиган, пъхнал ръце в джобовете на сивите си панталони, ги следваше усмихнат.

В совалката Ники заспа с глава в скута на Екатерин. Тя го гледаше с обич и го галеше по косата — лекичко, за да не го събуди.

Воркосиган, седнал срещу тях с четящото устройство в скута, на свой ред наблюдаваше нея. По някое време промърмори:

— Всичко наред ли е?

— Да — тихо каза тя. — Но чувството е толкова странно… Болестта на Ники се беше превърнала в център на живота ми от години. Малко по малко загърбих всичките си други проблеми, за да се съсредоточа единствено върху този — най-главния. Сега имам чувството, че през цялото време съм събирала кураж да пробия една непробиваема стена. И после, когато най-после съм си поела дълбоко дъх, навела съм глава и съм се втурнала напред, тя просто… се е сринала, изведнъж, ей така. И сега се препъвам сред праха и тухлите и мигам замаяно. Сякаш съм загубила чувството си за равновесие. Къде съм сега? Коя съм сега?

— О, ще намерите центъра на тежестта си. Не може да сте го загубили напълно, дори ако сте се въртели в орбита около други хора. Дайте си време.

— Мислех, че ворската ми същност трябва да бъде центърът на равновесието ми, като на жените преди мен. — Погледна към него, зачудена как по-точно да се изрази. — Когато избрах Тиен… трябва да ме разберете, изборът наистина беше мой. Женитбата ми беше уредена, предложена, но никой не ме е насилвал. Исках я, исках да имам деца, да създам семейство, да продължа традицията. Да си създам свое местенце в този… и аз не знам, в това карнавално шествие на поколенията.

— Аз съм единайсетият с това име. Знам всичко за ворското карнавално шествие.

— Да — кимна признателно Екатерин. — Не е като да не съм избрала, което съм искала, или да съм се отказала доброволно от центъра си, нито друго подобно нещо. Но някак си в крайна сметка не се получи красивата ворска шарка, която се опитвах да изтъка. В крайна сметка останах с тази… с това кълбо объркана прежда. — Тя размаха ръце в нагледно изображение на въпросния хаос.

Воркосиган изкриви уста в някаква замислена самоирония.

— Аз съм експерт по оплитането на конци.

— Да, но експерт ли сте по… е, сигурно е така, но… Онази работа с тухлената стена. Провалът, провалът ми бе станал като втора природа. Даже се чувствах удобно с него, почти, след като спрях да му се съпротивлявам. Не знаех, че успехът е толкова опустошителен.

— Хм. — Той се бе облегнал назад, четящото устройство лежеше забравено в скута му, и я наблюдаваше съсредоточено. — Да… световъртежът на върха, а? И наградата за добре свършена работа е друга работа, и „какво сте свършили за нас напоследък“, и „това ли е всичко, лейтенант Воркосиган, и…“ …даа. Успехът е опустошителен, или най-малкото те обърква, и никой не те предупреждава. Мисля, че се дължи на внезапната смяна на скоростта и посоката.

Тя примигна.

— Колко странно. Очаквах да ми кажете, че се държа като глупачка.

— Да отрека съвършено нормалната ви реакция? Откъде ви хрумна това?

— Навик… предполагам.

— Хм. Знаете ли, човек може да се научи да цени усещането от победата, след като е надмогнал първоначалния световъртеж. Това е вкус, който се придобива с времето.

— А на вас колко време ви бе нужно, за да го придобиете?

Той се усмихна бавно.

— Стана от първия път.

— Това не е вкус, я пристрастеност.

— Пристрастеност, която би ви отивала.

Очите му грееха смущаващо. Предизвикателно? Тя се усмихна смутено и впери поглед към потъмняващото комарско небе. Совалката захождаше за кацане. Воркосиган потри устни, без с това да изтрие докрай странната им извивка, и пак насочи вниманието си към докладите си.

Вуйчо Вортис ги посрещна на вратата на апартамента, с инфодискове в ръка и отнесена усмивка на лицето. Стисна топло ръката на Екатерин и отблъсна незабавния опит на Ники да го конфискува за подробен разказ относно чудесата на служебната совалка.

— Само малко ме изчакай, Ники. Ще седнем в кухнята за десерта и тогава ще ми разкажеш всичко. Екатерин. Чух се с професорката. Взела е кораб от Бараяр и стед три дни пристига. Не исках да ти казвам, докато не е сигурно, че ще може да се измъкне.