Лоис Бюджолд - Комар

— За последното няма опасност — сухо каза Тумонен. — Поне засега. Макар че очаквам информационните служби да ни обсадят в най-скоро време. Все някой ще забележи, че най-скучният клон на комарската ИмпСи изведнъж е започнал да кипи от дейност.

— Или трябва да ида да го прибера, или да се обадя и да помоля Ники да остане още малко там.

— Кое бихте предпочели? — намеси се Майлс преди Тумонен да е успял да каже нещо.

— Аз… ако ще провеждате разпита тук, днес, по-скоро бих изчакала всичко да приключи и тогава да прибера Ники. Но ще трябва да дам някакво обяснение на майката на приятелчето му. Поне, че снощи Тиен е… загинал при злополука.

— Сложили ли сте бръмбари в комтаблата й? — попита Майлс Тумонен.

Погледът на Тумонен осъди мълчаливо това разкритие, но капитанът само се изкашля и каза:

— Да. Трябва да знаете, мадам Ворсоасон, че през следващите няколко дни Службата за сигурност ще прихваща всички разговори, водени от дома ви.

Тя го погледна в очите.

— Защо?

— Има възможност някой, било то от групата на Суда, или от друга заинтересована страна, за която още не знаем, да се опита да влезе във връзка, в случай че още не са научили за смъртта на съпруга ви.

Тя прие обяснението му с кимване, което не личеше да е израз на стопроцентова убеденост.

— Благодаря, че ме предупредихте.

— Като говорим за обаждания — добави Майлс, — моля те, свържи се с хората си да ми донесат един обезопасен видеокомуникатор. Трябва да се обадя тук-там.

— Тук ли ще останете, милорд? — попита Тумонен.

— За известно време. Докато вие не приключите с разпитите и докато ревизор Вортис не пристигне тук, което без съмнение ще направи. Това е и първият разговор, който ще проведа.

— Разбирам.

Майлс се огледа. Пристъпният му стимулатор, прибран в кутията си, и предпазителят за уста още лежаха, където ги беше захвърлил. Той посочи натам.

— И ще те помоля да занесеш това в лабораторията ви. Нека техниците го прегледат за следи от злонамерена намеса, а после ми го върни.

Тумонен вдигна вежди.

— Подозирате ли нещо такова, милорд?

— Просто ми хрумна. Но би било твърде неразумно да подценяваме както интелигентността, така й коварството на противника, нали?

— Спешно ли ви трябва?

— Не. — „Вече не.“

— Информацията, която Фоскол остави при администратор Ворсоасон — имахте ли вече възможност да я прегледате? — продължи Майлс. Успя да отбегне погледа на мадам Ворсоасон.

— Само я сканирахме набързо — каза Тумонен. За разлика от Майлс, той погледна към Екатерин, после отклони поглед, проваляйки старанието на Майлс да запази някаква деликатност. Устните й се свиха: съвсем малко. — Предадох я на финансовия аналитик от ИмпСи, когото изпратиха от щаба да поеме финансовата част от разследването.

— О, добре. Тъкмо щях да те питам дали от щаба са ти изпратили подкрепление.

— Да, всичко, което поискахте. Инженерният екип пристигна в експерименталната станция преди около час. Пакетът, оставен от Фоскол, изглежда, съдържа документация на всичките финансови транзакции, свързани с… с вноските, превеждани на администратора от групата на Суда. Стига да не са куп лъжи, ще ни бъдат от изключителна помощ в разнищването на схемата за присвояване. Което е повече от странно, като си помисли човек.

— Фоскол очевидно не хранеше топли чувства към Ворсоасон, но всичко, което уличава него, в същата степен уличава и комарците. Доста странно, наистина. — Ех, ако мозъкът му не се беше превърнал в пулсираща овесена каша, все щеше да издърпа някаква логическа нишка от това.

Влезе един техник от ИмпСи в черен работен комбинезон. Носеше черна кутия, подобна на — а защо не и същата всъщност — на онази, която Тумонен бе използвал в дома на мадам Радовас, и каза на капитана:

— Приключих с всички комтабла, сър.

— Благодаря, ефрейтор. Върнете се в офиса и разпратете копия до нашите файлове, до щаба в Равноденствие и до полковник Гибс.

Техникът кимна и излезе през, както забеляза Майлс, все още непоправената входна врата.

— И, да, прати, моля те, съобщение да дойде някой техник и да оправи вратата на мадам Ворсоасон — каза Майлс. — Навярно ще може да инсталира и някоя по-качествена заключваща система, щом така и така ще се занимава с това.

— Да, милорд. Ще оставя и охранител… докато сте тук, разбира се.

„Нещо като гувернантка“ — помисли си Майлс. Трябваше да осигури на мадам Ворсоасон нещо по-добро, поне доколкото зависеше от него. С чувството, че е натоварил бедния Тумонен с достатъчно задачи, Майлс ограничи по-нататъшните си молби само с тази да бъде уведомен незабавно, в случай че ИмпСи засече Суда или някой друг от групата му, и освободи капитана, давайки му възможност да се заеме с внезапно нарасналите му в геометрична прогресия задължения.