Лоис Бюджолд - Комар

— В интерес на истината, да.

— О, благодаря. — Майлс отвори пликчето и изхлузи тежкото малко устройство в шепата си. Не изглеждаше да е повредено.

— Моят лейтенант проследи сигнала му, или поне го триангулира, само половин час след като се обадихте — каза Тумонен. — После слезе начело на боен отряд в тунелите за поддръжка да го търсят. Ще ми се да бях там, когато най-после са разбрали какво става. Вие също бихте го оценили подобаващо, не е ли така?

Майлс се ухили въпреки главоболието си.

— Боя се, че снощи не бях в състояние да оценя каквото и да било.

— И така, спретнали една впечатляваща делегация, която отишла да събуди главната инженерка на купол „Серифоза“. Тя е комарка, разбира се. Представете си как ИмпСи отива да я търси посред нощ — мъжът й едва не получил инфаркт. Моят лейтенант най-накрая успял да го успокои и да обясни на жена му от какво се нуждаят… боя се, че на нея това й се сторило като повод за… за изблик на хаплива ирония. Все пак можем да сме благодарни, че лейтенантът не се е поддал на първия си импулс и не е дал заповед на хората си да отворят въпросната тръба със залп от плазмените си пушки…

Майлс едва не се задави с кафето.

— Горещо да му благодарим. — Хвърли бърз поглед към Екатерин Ворсоасон, която се бе облегнала на възглавничките и слушаше разговора им с блеснали очи и ръка, притисната към устните. Болкоуспокояващите, които беше изпил, най-после започваха да пробиват обсадата — вече не му изглеждаше толкова размазана.

— Обаче намират само печата — въздъхна Тумонен.

Майлс впери очи в кафето си и каза:

— Сценарият е ясен от пръв поглед. Би трябвало да нямате проблеми с разчитането на различните етапи и тяхната последователност. Фоскол и неизвестен брой съучастници пребъркват джобовете ми, завързват ни с администратора за парапета, летят до Серифоза, обаждат се на мадам Ворсоасон. Вероятно от някое комтабло недалеч оттук. Веднага щом тя излиза от апартамента, влизат в него с взлом, знаейки, че разполагат минимум с един час да ровичкат, преди да се вдигне тревога. Използват печата ми, за да отворят кутийката с инфодискове и да получат достъп до файловете с докладите ми. После пускат печата в тоалетната и си тръгват. Дори не са се изпотили.

— Жалко, че не са се изкушили да го задържат.

— Е, било им е ясно, че можем да го проследим. На това дължим и малката им шегичка. — Той се намръщи. — Но… защо са им трябвали инфодисковете?

— Може би са търсили нещо за Радовас. Какво точно имаше в кутийката, милорд?

— Копия от всички секретни технически доклади и аутопсии от инцидента със слънчевото огледало. Суда е инженер. Със сигурност е имал съвсем точна представа какво ще намери вътре.

— По-късно тази сутрин се очертава доста интересно представление в офиса на проекта за тераформиране — навъсено отбеляза Тумонен. — Докато се опитваме да разберем кои служители липсват, защото са избягали, и кои липсват, защото не съществуват. Трябва да отида там възможно по-бързо, за да присъствам на предварителните разпити. Май ще се наложи всичките да ги натъпчем с фаст-пента.

— Бих казал, че ще е голяма загуба на време и наркотик — каза Майлс. — Но винаги има шанс някой да знае повече, отколкото си мисли, че знае.

— Всъщност да. — Тумонен погледна към следящата разговора им жена. — Като говорим за това… мадам Ворсоасон, боя се, че ще трябва да помоля и за вашето съдействие относно разпита с фаст-пента. Това е стандартна оперативна процедура — в случай на неизяснена смърт от подобно естество най-близките родственици винаги се подлагат на разпит. Възможно е куполната полиция да поиска да присъства и техен човек, или най-малкото да изиска копие, в зависимост от това до какво решение стигнат началниците ми относно юрисдикцията на случая.

— Разбирам — каза мадам Ворсоасон.

— В смъртта на администратор Ворсоасон няма нищо неизяснено — неловко изтъкна Майлс. — Стоях точно до него. — Е, клечеше, технически погледнато.

— Тя не е заподозряна — каза Тумонен. — Само свидетел.

И един разпит с фаст-пента щеше да помогне това да си остане така, неохотно осъзна Майлс.

— Кога бихте искали да стане това, капитане? — тихо попита мадам Ворсоасон.

— Е… не веднага. След като приключим с тазсутрешните разследвания, ще знам по-добре какви въпроси да задавам. Просто си стойте вкъщи.

В погледа, който тя му отправи, се четеше неизреченият въпрос: „Под домашен арест ли съм?“

— По някое време ще трябва да ида да прибера сина си. Остана да нощува при едно приятелче. Все още не знае нищо за случилото се. Не искам да му го съобщя по комтаблото, нито да го научи от новините.