Лоис Бюджолд - Комар

Майлс се стегна вътрешно, за да проведе следващия по трудност разговор за тази сутрин.

Отне му няколко минути, докато се свърже по видеокомуникатора с Вортис, който бе на борда на кораба майка на екипа и работеше по вероятните причини за катастрофата. Майлс се настани толкова удобно, колкото позволяваха болезнено схванатите му мускули, и се подготви да изтърпи дразнещото неколкосекундно закъснение след всяка реплика. Вортис най-сетне се появи: беше облечен в стандартен корабен комбинезон — явно се бе готвил да навлече компресионен костюм. Впитата дреха не беше най-подходящото облекло за дундестата му фигура, но изглеждаше бодър и готов да посрещне деня. Горе поддържаха същото часово време като в Равноденствие, което означаваше, че са с няколко часа преди часовата зона на Серифоза.

— Добро утро, професоре — започна Майлс. — Надявам се нощта при вас горе да е била по-добра от тази, на която се радвахме ние тук. Ще започна с най-лошата новина. Племенникът ти Етиен Ворсоасон загина снощи вследствие на злополука с дихателната си маска в експерименталната станция на Отпадъчна топлина. В момента съм в апартамента на Екатерин. Засега тя се справя доста добре, като се имат предвид обстоятелствата. По-късно ще ти обясня подробностите.

Проблемът със закъснението между репликите беше в агонизиращо дългите паузи, през които нямаше какво друго да правиш освен да очакваш изтръпнал промяната в изражението и в живота на човека отсреща, предизвикани от думи, които вече си изрекъл и не можеш да върнеш. Вортис изглеждаше точно толкова смаян, колкото Майлс бе очаквал.

— Господи! Я дай по-подробно, Майлс.

Майлс си пое дълбоко дъх и се впусна в откровен и подробен разказ за събитията от вчерашния ден, от безполезните часове на обиколката, организирана му из офисите, до неочакваната повторна поява на Ворсоасон, който го бе замъкнал в експерименталната станция и по пътя му бе признал за участието си в схемата за присвояване на средства, до срещата им със Суда и мадам Радовас и до това как се бе свестил окован за парапета. Не се спря подробно на смъртта на Ворсоасон в детайли. После описа пристигането на Екатерин, разказа и за екипите на ИмпСи, повикани по спешност, но дошли твърде късно. Спомена за историята с ревизорския си печат. Смаяното изражение на Вортис ставаше все по-ужасено с всяка нова подробност.

— Майлс, това е чудовищно. Ще дойда веднага щом мога. Горката Екатерин. Би ли останал с нея, докато дойда, моля те? — Той се поколеба. — Преди да разбера за това ново развитие, всъщност се канех да те помоля ти да дойдеш тук. Открихме някои много странни части от оборудване, които са претърпели някои твърде невероятни физически изменения. Помислих си, че може би си се сблъсквал с нещо подобно по време на галактическата си военна кариера. Тук-там сред отломките има няколко серийни номера, които могат да се проследят и евентуално да ни насочат по някаква следа. Явно засега ще трябва да ги оставя на комарските момчета.

— Странно оборудване, така ли? Суда и приятелчетата му също си тръгнаха с цял куп странно оборудване. Поне два пълни подемника. Кажи на комарските си момчета да изпратят въпросните серийни номера на полковник Гибс, когото ни изпратиха от ИмпСи. Той и без това ще има да проследява доста серийни номера сред покупките на проекта за тераформиране, които… може и да не са толкова фалшиви, колкото ми се струваше. Трябва да има и някаква друга връзка между онова, което е ставало тук долу и там горе, освен трупа на бедния Радовас. Виж… от ИмпСи искат да подложат Екатерин на разпит с фаст-пента заради участието на Тиен в цялата тази каша. Ако искаш, мога да го отложа до пристигането ти. Може би ще искаш поне да присъстваш на разпита, ако не друго.

Пауза. Челото на Вортис се набръчка разтревожено.

— Ами… Не. Иска ми се, но не бива. Племенницата ми — това би било класически случай на сблъсък на интереси. Майлс, мислиш ли, че… имаш ли нещо против ти да присъстваш, просто за да си сигурен, че няма да се увлекат?

— ИмпСи вече не бие с тояги, но да, точно това смятах да направя. Стига да нямаш нищо против.

Пауза.

— Би било голямо облекчение за мен. Благодаря ти.

— Няма за какво. Аз също бих искал да чуя твоята преценка за заключенията на инженерния екип от ИмпСи, когато приключат с огледа на експерименталната станция. За момента имам твърде малко доказателства и твърде много теории. Нямам търпение да обърна съотношението.