Лоис Бюджолд - Комар

Майлс реши, че не е редно да му казва за дистрофията на Ворзон, без да е получил позволение от Екатерин. Нямаше право. Задоволи се само да отбележи:

— Може би сега Екатерин ще се почувства свободна да говори по-подробно за това.

Професорът примижа разтревожено.

— Какво искаш да кажеш?

„Какви ли отговори бих получил на всички тези въпроси, ако можех да ги задам на професорката?“ Майлс поклати глава и отиде да извика Екатерин.

„Екатерин.“ Изпробва наум вкуса на четирите срички. Докато говореше с вуйчо й, беше толкова лесно да мисли за нея на „ти“. Но тя още не му бе предложила да се обръща към нея на малко име. Покойният й съпруг я бе наричал Кат. Име на домашен любимец. Кратко. Сякаш не бе имал време да го произнася цялото или не бе смятал за нужно да си прави този труд. Вярно, че пълното й име — Екатерин Найл Ворвейн Ворсоасон — беше непрактично и връзваше езика. Но Екатерин се усещаше леко на зъбите и на върха на езика, а в същото време беше елегантно, гордо и напълно достойно за още една секунда от нечие време.

— Мадам Ворсоасон? — тихо подвикна той в коридора.

Тя излезе от работната си стая и Майлс й посочи към обезопасения видеокомуникатор. Лицето й беше сериозно, а стъпките — неохотни. Той тихо затвори вратата след нея и я остави да поговори насаме с вуйчо си. Уединението щеше да бъде нещо рядко и ценно в дните, които предстояха, това поне можеше да каже със сигурност.

Техникът, изпратен да оправи вратата, най-после пристигна, заедно с още един охранител. Майлс ги дръпна настрани и каза:

— Искам и двамата да стоите тук, докато се върна, разбрано? Мадам Ворсоасон не бива да остава без охрана. Хм… когато приключите с вратата, разберете дали няма още нещо за поправяне и се погрижете за него.

— Да, милорд.

Следван по петите от собствената си охрана, Майлс отиде в офисите на проекта за тераформиране. Постове на ИмпСи имаше навсякъде — на спирката за коли, във фоайето на сградата и в началото на коридора на всеки от етажите, заети от проекта. Майлс се сети за един стар ворски виц — за това как се разставят постове около конюшнята, след като конете са откраднати. На самите етажи хората от ИмпСи варираха от убийци със стоманен поглед до сериозни техници и чиновници, които сръчно снемаха съдържанието на комтаблата и преглеждаха файловете. Служителите на Проекта за тераформиране ги наблюдаваха със зле прикрит ужас.

Майлс откри полковник Гибс в кабинета на Ворсоасон. Полковникът седеше зад собственото си, донесено от Равноденствие комтабло, вече включено в тукашната система. За изненада на Майлс, лукавият Вение се въртеше на пръсти около финансовия аналитик от ИмпСи и когато Майлс влезе, му хвърли неприязнен поглед.

— Добро утро, Вение. Странно, но не очаквах да ви видя, и аз не знам защо — сърдечно го поздрави Майлс. Изпълваше го необяснимо задоволство от факта, че Вение не е от заговорниците на Суда. — Здравейте, полковник. Аз съм Воркосиган. Съжалявам, че ви довлякохме тук без предизвестие.

— На ваше разположение съм, милорд ревизор. — Гибс се изправи, Майлс му подаде ръка и той я пое в твърдо ръкостискане. Гибс беше радост за окото на Майлс — сух мъж на средна възраст с прошарена коса и излъчване на добросъвестност. И въпреки зелената имперска униформа изглеждаше като стопроцентов счетоводител. Макар да носеше новия си ранг от почти три месеца, почтителното отношение на по-възрастния мъж малко го притесни.

— Вярвам, че капитан Тумонен вече ви е уведомил за ситуацията и ви е дал информацията, която получихме снощи.

Гибс кимна. Вение се възползва от възможността да се извини и се изниза, без да изчака мълчаливото позволение на Гибс. Седнаха и Майлс продължи:

— Как се справяте дотук? — Хвърли поглед към купчините тънка хартия, които вече се бяха натрупали върху бюрото.

— Като за три часа работа, мога да кажа, че съм доволен от резултатите — усмихна се Гибс. — Успяхме да установим повечето от фиктивните служители на отдела. Очаквам проследяването на фалшивите им сметки да стане бързо. Докладът на вашата мадам Фоскол относно финансовите дела на покойния администратор Ворсоасон е много подробен. Проверката на достоверността му едва ли ще представлява проблем.

— Бъдете особено предпазлив с всяка информация, която може да е минала през нейните ръце — предупреди го Майлс.

— О, да. Тя е много добра. Подозирам, че за мен ще е удоволствие и един вид привилегия да работя с нея, ако разбирате какво искам да кажа, милорд. — Очите на Гибс просветнаха.