Лоис Бюджолд - Комар

Материалната част беше лесна — можеше да приключи и да опакова багажа за седмица. Финансовата обаче… не, просто не беше възможно да се разреши веднага. Най-вероятно трябваше да вземе дългосрочен заем, за да върне първия — и то в случай, че се намереше някой, който да заеме пари на една бедна безработна вдовица. „Завещанието“ на Тиен помрачаваше блясъка на новото бъдеще, което така копнееше да нарече свое. Представи си птичка, пусната след десет години затворничество в клетка, на която й е казано, че най-сетне може да литне на свобода — само дето на крачката й са вързани оловни тежести.

„Не знам дали съм птичка, но ще стигна до целта си, дори ако трябва да се влача дотам по корем!“

Комтаблото иззвъня, откъсвайки я от изпълнените с решимост мечтания. Някакъв мъж, облечен по строгата комарска мода, се появи над видеоплочата. Не беше от колегите на Тиен.

— Здравейте, мадам — каза той. Гледаше я неуверено. — Казвам се Сер Анафи и представлявам борсова агенция „Риалто“. Търся Етиен Ворсоасон.

Името й беше познато — така се казваше компанията, чиито пари Тиен беше изгубил, закупувайки акциите на търговската флотилия.

— Той е… няма го. Аз съм съпругата му. За какво става въпрос?

Погледът, с който я фиксираше Анафи, стана по-суров.

— Това е четвъртото напомнително съобщение във връзка с неуредения баланс по заема му, чийто срок за погасяване изтече. Той трябва или да изплати цялата сума, или да направи незабавни постъпки за ново разсрочване на плащанията.

— Обикновено как се договаряте за подобно разсрочване?

Анафи, изглежда, се изненада от спокойната й реакция. Беше ли си имал работа с Тиен и по-рано?

— Ами… обикновено начисляваме определен процент от заплатата на клиента, който може да бъде намален при наличието на допълнителна гаранция.

„Аз не получавам заплата. Не притежавам никаква собственост.“ Подозираше, че Анафи няма да се зарадва, ако научи това.

— Тиен… загина при злополука. Снощи. Разбирате, че…

— О! Моите съболезнования, мадам — успя да каже той.

— Не знам, но… застрахован ли е заемът?

— Ще проверя, мадам Ворсоасон. Да се надяваме… — Анафи се обърна към комтаблото си и след миг се намръщи. — Неприятно ми е да го кажа, но няма застраховка.

„Ах, Тиен!“

— По какъв ред трябва да го изплатя?

Анафи помълча, сякаш обмисляше въпроса й.

— Ако решите да приподпишете заема, бих могъл още днес да ви изработя график за разплащане.

— Можете ли да го направите?

Откъм вратата се чу шум и тя се обърна. Лорд Воркосиган се бе върнал и стоеше на прага. Откога беше там? Махна й с ръка в мълчалив въпрос дали може да влезе и тя кимна. Воркосиган пристъпи в стаята, погледна Анафи на таблото и прошепна:

— Кой е този?

— Казва се Анафи. От компанията, която е заела на Тиен парите за флотските акции.

— Аха. Позволете на мен. — Той набра някакъв код. Образът се раздели на две и в едната половина се появи побелял мъж с полковнишки чин и очите на Хор на петлиците.

— Полковник Гибс — любезно каза лорд Воркосиган. — Имам нова информация за вас във връзка с финансовите дела на администратор Ворсоасон. Сер Анафи, това е полковник Гибс. От ИмпСи. Той има няколко въпроса към вас.

— ИмпСи! — ужасено извика Анафи. — ИмпСи? Какво общо… — И изчезна с кратко пропукване, щом лорд Воркосиган прекъсна с драматичен жест връзката.

— Дотук с Анафи — каза той удовлетворено. — Поне за следващите няколко дни.

— Това редно ли беше? — попита Екатерин, развеселена напук на всичко. — Те са дали заем на Тиен по всички правила на играта.

— Въпреки това не подписвайте нищо, преди да се консултирате с добър адвокат. Ако не сте знаели за заема, възможно е той да бъде поет от имуществото на Тиен, а не от вас. Кредиторите му ще се сборичкат за него, а каквото не успее да покрие, си е тяхна загуба.

— Но имуществото на Тиен се състои единствено от дългове. — „И от позор.“

— В такъв случай боричкането ще е кратко.

— Но дали е честно?

— Смъртта е обичаен риск в бизнеса — в някои поприща повече, отколкото в други, разбира се… — Усмивката му се появи и изчезна почти веднага. — Сер Анафи се канеше да ви придума да подпишете веднага. Това ме кара да мисля, че много добре съзнава какво е положението му и че се е надявал да ви прехвърли един дълг, който не е ваш, възползвайки се от тежкия за вас момент. Това е нечестно. Всъщност дори е в пълно противоречие с професионалната етика. Да, мисля, че можем да го оставим на ИмпСи.