Лоис Бюджолд - Комар

— В такъв случай по-късно ще се видим у мадам Ворсоасон — каза той на Тумонен.

Екатерин седна пред комтаблото в работната си стая и се зае да сортира отломките от живота си. Оказа се по-просто, отколкото си бе представяла през очите на страха — толкова малко беше останало, в края на краищата. „Как станах толкова малка?“

Направи списък на средствата си. Първо и най-важно — медицинското осигуряване на семейството на починал служител беше гарантирано до края на тримесечието, което скоро изтичаше. Нещо като вратичка във времето. Преброи дните наум. Щяха да са достатъчно за Ники, стига да действаше бързо.

В домакинската й сметка бяха останали неколкостотин марки, още толкова имаше и в тази на Тиен. Правата й върху апартамента също важаха до края на тримесечието. После трябваше да го опразни за следващия администратор, когото щяха да назначат на мястото на Тиен. Това не я притесняваше — нямаше никакво намерение да остава тук след този срок. Никаква пенсия естествено. Тя се намръщи. Безплатно пътуване до Бараяр, от което не можеше да се възползва, докато Тиен беше жив, но което се полагаше на нея и на Ники след смъртта му. Слава Богу, Тиен не беше измислил начин да осребри и тези пари.

Вещите, които притежаваше, бяха по-скоро бреме, отколкото актив, като се имаше предвид, че трябваше да ги транспортира със скоков кораб. Необлагаемият товарен лимит не беше голям. По-добре Ники да се възползва от него — малките му съкровища значеха за него повече, отколкото големите за нея. Би било глупаво да се чувства отговорна за побиращи се в няколко стаи вещи, които само допреди десетина часа беше склонна да изостави. И сега можеше да ги изостави, нали? Беше станала редовен клиент на магазинче за втора употреба в един от по-западналите квартали на купола, откъдето купуваше дрехи за себе си и за Ники. Можеше да продаде дрехите и другите лични вещи на Тиен там — задача, която нямаше да й отнеме повече от два часа. Ако зависеше от нея, предпочиташе да пътува без никакъв багаж.

От другата страна на счетоводната страница бяха дълговете й — също толкова ясни, макар и доста по-впечатляващи. Първо, двайсетте хиляди марки, които Тиен бе взел на заем и не беше върнал. После — беше ли задължена от кодекса на честта, заради ворската чест и фамилното име на Ники, да възстанови на Империята парите, които Тиен бе приел като подкуп? „Е, днес не можеш да го направиш. Първо се погрижи за онова, което ти е по силите.“

Беше правила проучвания за местните клиники, занимаващи се с генетични увреди, докато информацията не бе издълбала коловози в мозъка й — въображаеми решения на проблема, които параноята на Тиен и законното му право да определя съдбините на наследника си й бяха попречили да осъществи. Технически погледнато, в момента законният настойник на Ники беше някакъв трети братовчед на Тиен, който живееше на Бараяр и когото Екатерин никога не беше виждала. Тъй като Ники не наследяваше нито богатство, нито графство, прехвърлянето на настойничеството върху нея едва ли щеше да е проблем. По-късно щеше да се заеме и с тази законова прищявка. За момента й трябваха по-малко от девет минути, за да се свърже с най-добрата комарска клиника — в Равноденствие — и да ги убеди да назначат първия преглед на Ники за вдругиден, а не за след пет седмици, както й предложиха отначало.

Готово.

И съвсем просто. Потръпна от гняв — както към Тиен, така и към самата себе си. Можеха да направят това преди месеци, още когато пристигнаха на Комар, стига да беше събрала куража да се противопостави на Тиен.

Следващата й задача бе да уведоми майката на Тиен — най-близката му жива роднина. Щеше да остави на нея грижата да разпространи новината сред по-далечните му родственици на Бараяр. Нямаше сили да запише видеосъобщение, затова реши да го изпрати в писмена форма, като се надяваше да не прозвучи твърде студено.

Злополука с дихателна маска, която Тиен забравил да провери. Нищо за комарците, нищо за незаконното присвояване, нищо, на което ИмпСи да възрази. Майка му можеше така и да не разбере за безчестието на сина си. Смирено запитване за предпочитанията й относно церемонията и погребението на тленните останки. Най-вероятно щеше да поиска да бъде върнат на Бараяр, за да го положат до брат му. Екатерин не можа да потисне представата как би се чувствала самата тя след години, ако повери Ники на булката му с всичките щедри обещания на младия му живот, а след това й го върнат като купчинка пепел в кутия. Придружена от съобщение. Не, трябваше да се заеме лично. Но и това трябваше да почака. Все пак изпрати съобщението.