Лоис Бюджолд - Комар

Професор Вортис се усмихна вяло — бе оценил по достойнство последната реплика.

— С всички ни е така, нали?

— Имам и друго предложение. Екатерин изглежда много самотна. Струва ми се, че няма никакви комарски приятелки, а и никакви роднини, разбира се… Дали няма да е добре, ако извикаш професорката?

Лицето на Вортис светна.

— Не само че ще е добре, а ще е чудесно. Да, разбира се, веднага ще говоря с нея. При семеен проблем като този асистентът й със сигурност ще се съгласи да проведе без нея годишните изпити. Сам трябваше да се сетя за това. Благодаря ти, Майлс.

— Всичко друго може да почака, докато не слезеш тук, освен ако от ИмпСи не направят някакъв пробив в тяхната част от разследването. Ще извикам Екатерин преди да прекъсна връзката. Знам, че иска да говори с теб, но… подозирам, че участието на Тиен във всичко това е много унизително за нея.

— Да. Разбирам. Няма проблем, Майлс.

Майлс помълча няколко секунди, после каза:

— Професоре. Относно Тиен. Разпитите с фаст-пента, изглежда, се поддават на контрол много по-добре, ако разпитващият има някаква представа какво да очаква. Не искам да… хм… би ли ми казал как изглеждаше бракът на Екатерин от гледна точка на семейството й?

Вортис замислено свъси вежди.

— Не искам да говоря лошо за мъртвите преди да е изгорен поне заупокойният им дар — най-накрая каза той.

— Не мисля, че в случая имаме избор.

— Хм — изсумтя мрачно Вортис. — Ами… по онова време всички го одобряваха. Бащата на Екатерин, Саша Ворвейн, се познаваше с покойния баща на Тиен — той беше починал наскоро. Минаха повече от десет години… колко бързо лети времето само! Така… Двамата бяха приятели — офицери в Окръжното правителство, семействата се познаваха… Тиен тъкмо се беше уволнил от военната си служба и бе използвал правата си на ветеран, за да получи работа в Окръжната държавна служба. Хубав, здрав… имахме всички основания да смятаме, че ще тръгне по стъпките на баща си. Макар че… беше прослужил пълни десет години, без да се издигне над лейтенантския чин, и това би трябвало да ни подскаже нещо. — Вортис сви устни.

Майлс усети как се изчервява.

— Може да е имало много причини… няма значение. Продължавай.

— Ворвейн беше започнал да се съвзема след преждевременната смърт на сестра ми. Беше срещнал една жена — нищо непристойно — беше по-възрастна от него. Вайъли Ворвейн е очарователна жена и той обмисляше повторна женитба. Предполагам, че е искал първо да види Екатерин подходящо осигурена — един вид да уреди с чест последния си дълг от миналото, ако искаш. Племенниците ми отдавна бяха поели по пътя си. Тиен го потърси, отчасти от уважение към приятеля на покойния си баща, отчасти за да получи препоръка за Окръжната служба, където кандидатстваше за работа… и двамата се сприятелиха, доколкото могат да се сприятелят хора с такава разлика във възрастта. Зет ми явно е говорил все хубави неща за Екатерин…

— За баща й „осигурена“ е било равнозначно на „задомена“, доколкото разбирам. А не, да кажем, с университетско образование и високоплатена работа?

— Това е само за момчетата. Зет ми е повече стар вор дори от вас, висшите вор, при това в много отношения. — Вортис въздъхна. — Но Тиен изпрати почтен Баба да уреди споразумението, на младите бе разрешено да се срещнат… Екатерин беше развълнувана. Поласкана. Жена ми беше малко притеснена, че Ворвейн не изчака още няколко години, но… младите хора имат странна представа за времето. Ако си на двайсет, значи си стар. Първото предложение е последният шанс. Всичките тези безсмислици. Екатерин не осъзнаваше колко е привлекателна, но според мен баща й се страхуваше, че може да се спре на неподходящ човек.

— На някой не-вор? — попита Майлс.

— Или по-лошо. Някой обикновен техник дори, кой знае? — Вортис си позволи едно малко иронично блясъче в очите. А, да. До ревизорския му апотеоз отпреди три години, който така бе разтърсил роднините му, професионалният път на самия Вортис не бе имал нищо общо с ворската традиция. Нито пък женитбата му. А и на двете бе положил началото по време, когато старите вор бяха били много повече вор, отколкото в момента. Майлс се сети за собствения си дядо и потръпна.

— По всичко личеше, че бракът им започва добре — продължи професорът. — Тя изглеждаше щастлива, после се роди и Ники… Правеше ми впечатление, че Тиен твърде често сменя работата си, но пък още беше нов в кариерата — случва се да направиш няколко фалстарта преди да си стъпиш здраво на краката. Позагубихме връзка с Екатерин, а когато пак се видяхме, тя беше… по-тиха някак. Тиен така и не се установи, винаги гонеше някакъв мираж, който само той виждаше. Мисля, че всичките тези премествания са били трудни за нея. — Намръщи се, сякаш се връщаше в миналото и търсеше пропуснати улики.