Лоис Бюджолд - Комар

— Милорд! — възкликна Тумонен веднага щом смъкна дихателната си маска. Тонът му прозвуча по майчински познат за тренираното ухо на Екатерин, нещо средно между „Слава Богу, че си добре“ и „Ще те удуша със собствените си ръце“.

— Добър вечер, капитане — любезно отвърна Воркосиган. — Радвам се да ви видя.

— Не ме уведомихте!

— Да, и грешката е изцяло моя. Което не ще пропусна да спомена в доклада си — успокоително каза Воркосиган.

— Не става въпрос за това, по дяволите! — Тумонен тръгна решително към него, подканяйки с жест един от медиците да го последва. Чак сега забеляза раздраните китки на Воркосиган и окървавените му ръце. — Кой ви направи това?

— Всъщност боя се, че сам си го направих. — Позата му на демонстративна небрежност се изпари, заменена от първоначалното му мрачно настроение. — Можеше да бъде и по-лошо, както скоро сам ще се убедиш. От другата страна на сградата. Искам да направиш пълен запис, пълно сканиране. Ако се колебаеш за нещо, остави го на експертите от щаба. Искам екип от най-добрите юридически съветници в Равноденствие веднага да тръгне насам. Два екипа, един за тук и още един за онези невероятно разбърникани комтабла в офисите на Тераформиране. Но най-напред мисля, че — той погледна към медиците, после и към Екатерин — трябва да свалим тялото на администратор Ворсоасон.

— Ето ключа — безизразно каза Екатерин и го извади от джоба си.

— Благодаря — каза Воркосиган и го взе. — Изчакайте тук, моля. — Вирна брадичка, провери и нахлузи маската си, и поведе все още протестиращия Тумонен към херметично затварящите се врати, като махна авторитетно на медиците да го последват. Дрънченето и напрегнатите резки гласове на въоръжените войници кънтяха някъде дълбоко в административната сграда.

Екатерин се чувстваше много странно, че не бе тръгнала с другите към Тиен. Но изглежда, този път някой друг щеше да се оправи с всичко. Няколко сълзи се стекоха по бузите й, навярно утайка от физическия шок, защото със сигурност не изпитваше повече чувства, отколкото ако беше буца олово.

След доста време мъжете се върнаха във фоайето и Тумонен най-после убеди Воркосиган да седне и да позволи на медика да се погрижи за наранените му китки.

— Не за това лечение се безпокоя най-много в момента — оплака се Воркосиган, когато един хипоспрей със стимулант изсъска отстрани на врата му. — Трябва да се върна в Серифоза. В багажа имам нещо, което ми трябва спешно.

— Да, милорд — успокоително каза медтехникът и продължи да почиства и бинтова.

Тумонен отиде при въздушната си кола, за да докладва в резюме за събитията на шефовете си в Равноденствие, после се върна, подпря се на облегалката на един стол и зачака медикът да си свърши работата.

Воркосиган погледна Екатерин и каза:

— Мадам Ворсоасон. Спомняте ли си съпругът ви да е споменавал нещо, което да подсказва, че целта на цялата тази схема не е била само паричното облагодетелстване?

Екатерин поклати глава.

Тумонен, с много сериозен тон, се намеси:

— Мадам Ворсоасон, опасявам се, че ИмпСи ще трябва да изиска тялото на съпруга ви. Трябва да се направи пълна аутопсия.

— Да, разбира се — тихичко каза Екатерин и след кратка пауза продължи: — И после какво?

— Ще имаме грижата да ви уведомим, мадам. — Той се обърна към Воркосиган, явно продължавайки разговора: — И какво друго ви хрумна, докато бяхте вързан отвън?

— Единственото, за което наистина можех да мисля, бе кога ще започне следващият ми пристъп — измъчено каза Воркосиган. — По някое време мисълта за това стана наистина натрапчива. Но не ми се вярва Фоскол да е знаела за този мой скрит дефект.

— Все още ми се иска да го определя като убийство и опит за убийство в заповедта за кризисна готовност, която ще пусна до всички сектори — каза Тумонен. — А опитът за убийство на имперски ревизор го квалифицира като държавна измяна, което би направило излишни всички спорове относно изземането на информация.

— Да, добре — предаде се Воркосиган. — Все пак гледай фактите в доклада ти да са ясни.

— Ясни от моя гледна точка, милорд. — Тумонен се намръщи, после избухна: — По дяволите, като си помисля от колко време е продължавало това, точно под носа ми…

— Не е в твоята юрисдикция, капитане — отбеляза Воркосиган. — Било е работа на Имперската счетоводна служба да забележи подобна финансова измама в гражданския сектор. И все пак… нещо тук съвсем не е наред.

— На мен ли го казвате!