Лоис Бюджолд - Комар

Ворсоасон се размърда, изпъшка и се оригна. Въпреки презрението, което се четеше в очите й, докато оглеждаше свитата му фигура, тя изчака още минута, за да е сигурна, че няма да повърне в дихателната си маска. Ворсоасон се втренчи замаяно в нея — мигаше объркано и, Майлс не се съмняваше в това, от болка.

Майлс сви юмруци и напъна веригите. Фоскол погледна към него и добави любезно:

— Не се наранявайте излишно. Накрая все ще се появи някой да ви прибере. Само съжалявам, че няма да съм тук, за да го видя с очите си. — Обърна се и си тръгна. След минута до слуха му долетя слабият шум на излитаща машина. Но посоката за Серифоза се намираше от другата страна на сградата и Майлс не можеше да види каква точно е машината.

„Суда е добър инженер. Дали не е настроил местния реактор да се самоунищожи?“ беше следващата вдъхновена мисъл, която се роди в главата му. Това би заличило всички доказателства, включително Ворсоасон и него самия. Ако Суда бе преценил добре момента, можеше да види сметката и на спасителния отряд от ИмпСи… но от думите на Фоскол излизаше, че дискът, залепен за гърба на администратора, бе предназначен да оцелее, което изключваше сценария, според който експерименталната станция се превръща в дупка лъскаво стъкло по подобие на изгубения град Воркосиган Вашной. Суда и компания, изглежда, не разсъждаваха по военному. И слава Богу. По всичко личеше, че настоящата сцена е режисирана с цел максимално унижение, а никой не можеше да унижи мъртвите.

Близките им обаче… Майлс си помисли за баща си и потръпна. И Екатерин и Николай и, разбира се, лорд ревизор Вортис. О, да.

Ворсоасон, най-после свестил се напълно, понечи да се надигне и откри ограниченията на оковите си. Изпсува неясно, сетне с все по-недвусмислени изразни средства, и се задърпа като полудял. След около минута престана. Огледа се и забеляза Майлс.

— Воркосиган. Какво става, по дяволите?

— Изглежда, са ни паркирали тук, за да не им се пречкаме в краката, докато си вдигнат на спокойствие чуковете от експерименталната станция. Явно са осъзнали, че времето им изтича. — Майлс се зачуди дали е редно да спомене на Ворсоасон за диска, но реши да не го прави. Ворсоасон псува още известно време, после, изглежда, осъзна, че е започнал да се повтаря, и млъкна.

— Разкажете ми още за схемата на присвояване, която е измислил Суда — предложи Майлс, за да наруши зловещата тишина: нито бръмчене на насекоми, нито птичи песни не съживяваха комарската нощ, нямаше и дървета, чиито листа да шумолят на слабия студен вятър. Сградата зад тях беше замлъкнала окончателно. Единственият звук идваше от шепота на филтрите и регулаторите на дихателните им маски. — Кога разбрахте за всичко това?

— Едва… вчера. Вчера стана една седмица. Суда се опита да ме подкупи. Не исках да поставям вуйчото на Кат в неудобна ситуация, като раздухам случилото се, докато е тук. А и исках да съм сигурен преди да започна да сипя обвинения наляво и надясно.

„Фоскол казва, че лъжеш.“ Майлс вече не знаеше на кого от двамата вярва по-малко. Фоскол можеше да е съчинила доказателствата срещу Ворсоасон, възползвайки се от същите умения, които й бяха помогнали да прикрива кражбите на Суда. Трябваше да остави това на юридическите експерти на ИмпСи, които да го разнищят.

Майлс донякъде симпатизираше на колебанието, ръководило действията на Ворсоасон според собствените му твърдения, и в същото време дълбоко се съмняваше в съществуването му — причиняващо световъртеж противоречие като капак на главоболието от зашеметителя. Никога не бе мислил за фаст-пентата като за средство против главоболие, но в момента имаше огромното желание да разполага с един хипоспрей с въпросното вещество, за да го натика в задника на Ворсоасон. „По-късно — обеща си той. — Няма къде да ми избяга.“

— Само с това ли са се занимавали, как мислите?

— Какво искате да кажете?

— Не съм съвсем… ако аз бях на мястото на Суда и групата му и бягах от местопрестъплението… по всичко личи, че са имали достатъчно време да подготвят оттеглянето си. Може би цели три или четири седмици, ако са знаели, че има вероятност тялото на Радовас да бъде открито в космоса. — „А какво, по дяволите, е правило тялото на Радовас там? Все още нямам никаква представа.“ — И повече, ако редовно са осъвременявали плановете си за бягство, а Суда е инженер до мозъка на костите си и няма начин в схемата му да не е имало варианти за измъкване в случай на провал. Нямаше ли да е по-разумно, ако се бяха разпръснали и се измъкнеха поединично или по двойки извън границите на Империята, натоварени само с личния си багаж… а не да се оттеглят вкупом, и то с два подемника, пълни с… не знам с какво, но цели два подемника! Не са им трябвали, за да транспортират парите си, това поне е сигурно.