Лоис Бюджолд - Комар

Комуникаторът от ИмпСи все още се мъдреше на лявата му китка. Той, разбира се, не би могъл да го достигне с дясната си ръка. Нито — все пак опита — с главата си. Завъртя китката си, за да го притисне към перилото, но бутонът за спешни случаи бе вграден навътре, за да се избегне случайното му задействане. Майлс изруга и дихателната маска отново му напомни за себе си. Тя, изглежда, бе плътно прилепнала към лицето му, а ако не го лъжеха усещанията, кислородната бутилка също бе здраво закрепена на гърдите му под якето — кой беше вдигнал ципа чак до брадичката му? — но трябваше много да внимава да не размести маската си преди да е освободил ръцете си, за да я намести пак.

Така… зашеметителният лъч беше ли предизвикал криза, докато е бил в безсъзнание, или все още трупаше точки за следващата? На която почти й беше време, между другото. Той си пое дълбоко дъх, уж да се успокои, но въобще не успя да излъже тялото си.

Чак сега видя, че на няколко метра вдясно от него Тиен Ворсоасон е прикован по същия начин между две метални пръчки. Главата му висеше напред — явно още не се беше свестил. Майлс се опита да убеди възела от панически ужас в слънчевия си сплит, че с тази проява на поетична справедливост в цялата история се появява поне един светъл лъч. Усмихна се горчиво под маската си. С оглед на ситуацията, определено би предпочел Ворсоасон да беше свободен и в състояние да потърси помощ. Още по-добре — Ворсоасон да виси окован тук, а той да е свободен и да търси помощ.

„Ако искаха да те убият, вече щеше да си мъртъв“ — опита се да се убеди той. Освен, разбира се, ако не бяха садисти, наумили си бавно и грижливо обмислено отмъщение… „Какво толкова съм им направил на тези хора?“ Като се изключеше обичайното оскърбление, че е бараярец по принцип и син на Арал Воркосиган в частност…

Минутите се влачеха една подир друга. Ворсоасон се размърда и изпъшка, после отново потъна в блажено безсъзнание, но Майлс поне се успокои, че не е умрял. Все още. Доста по-късно звукът от нечии стъпки по бетонната алея накара Майлс да завърти предпазливо глава.

Заради дихателната маска и подплатеното яке на приближаващата фигура, в първия момент не можа да каже със сигурност дали е мъж, или жена, но когато онзи се приближи още малко, Майлс разпозна къдравата прошарено-руса коса и кафявите очи на една жена, която бе присъствала на първата среща с шефовете на отдели в конферентната зала. Беше счетоводителката — онази педантичната, която се бе погрижила да подготви допълнително копие от доклада си за Майлс, ха-ха. „Фоскол“ — прочете името й той върху дихателната маска.

Тя видя, че очите му са отворени.

— О, добър вечер, лорд ревизор Воркосиган. — Погрижи се гласът й да бъде висок и ясен, така че да компенсира заглушаващия ефект на маската.

— Добър вечер, мадам Фоскол — успя да каже той, също толкова високо и ясно. Ако само успееше да я накара да говори и да слуша…

Тя измъкна ръката си от джоба и извади нещо лъскаво и метално.

— Това е ключът от белезниците на китките ви. Ще го оставя тук, встрани. — Тя внимателно го сложи върху бетонната алея на половината разстояние между Майлс и администратора, досами стената на сградата. — Внимавайте някой да не го изрита по невнимание от алеята. Доста ще ви е трудно да го откриете долу. — Тя погледна замислено към тъмната растителност под парапета.

„Намеква, че някой може да се появи — спасителен отряд? Освен това намеква, че самата тя, Суда и мадам Радовас — мадам Радовас, тя пък какво прави тук? — няма да се наблизо.“

Жената бръкна отново в джоба си и извади инфодиск в пластмасово калъфче.

— Това, милорд ревизор, е пълен списък на приетите от администратор Ворсоасон подкупи, възлизащи на сумата от около шейсет хиляди марки за последните осем месеца. Номера на сметки, проследяване на данни, дати на присвояване — въобще всичко, което е необходимо за завеждане на наказателно дело. Щях да ги пратя по пощата на капитан Тумонен, но така е по-добре. — Очите й се присвиха, когато му се усмихна над дихателната си маска. Наведе се и залепи здраво диска на гърба на якето на Ворсоасон. — Беше ми приятно да работя с вас, милорд. — Тя отстъпи назад и изтупа ръце една в друга с жест на човек, справил се успешно с някаква мръсна работа.

— Какво правите? — започна Майлс. — Какво правят хората ви тук всъщност? Защо мадам Радовас е…

— Хайде, хайде, лорд Воркосиган — прекъсна го Фоскол. — Нали не очаквате, че ще стоя тук и ще си бъбря с вас?