Лоис Бюджолд - Комар

— Добре… — За какво беше всичко това? Щеше да е прекалено да се надява, че Ворсоасон е открил Мари Трогир, заключена в някой килер на станцията. Майлс провери маската си — индикаторните нива на захранването и кислорода показваха, че наскоро е презареждана — и я нахлузи. Пое няколко пъти въздух, за да се увери, че функционира нормално, после я дръпна под брадичката си да не му пречи и навлече якето.

— Оттук… — Ворсоасон го поведе с дълга крачка, което особено много подразни Майлс. Нямаше намерение да тича, за да не изостава от него. Администраторът се принуди да го изчака при асансьора, пристъпвайки нетърпеливо от крак на крак. Този път, когато стигнаха до гаража, скутерът наистина ги чакаше. Беше не особено луксозно двуместно правителствено возило, но изглеждаше в чудесно състояние.

Майлс далеч не би казал същото за шофьора.

— За какво е цялото това бързане, Ворсоасон?

Ворсоасон го погледна. Изражението му бе толкова натегнало от зле прикрити чувства, че изглеждаше страховито.

— Какви са правилата, за да се обявиш за имперски свидетел?

— Ами… разнообразни, предполагам, в зависимост от ситуацията. — Майлс със закъснение осъзна, че не е толкова на „ти“ с по-специфичните моменти на бараярското законодателство, колкото се очакваше от един имперски ревизор. Трябваше да се порови в бумагите. — Имам предвид, че… според мен това не е нещо, което можеш да направиш сам. Обикновено се договаря между потенциалния свидетел и службата, занимаваща се с криминалното разследване. — И се случваше рядко. След края на Изолацията, когато на Бараяр бяха възприети фаст-пентата и другите галактически наркотици, използвани при разпит, на властите вече не им се налагаше да се пазарят за нечии свидетелски показания, поне не обикновено.

— В нашия случай вие сте правителствената служба — каза Тиен. — Правилата са такива, каквито вие кажете, нали? Защото сте имперски ревизор.

— Ами… може би.

Ворсоасон кимна удовлетворено, вдигна купола и се настани на пилотското място. Майлс се вмъкна на седалката до него, сложи си предпазния колан, скутерът се издигна и се плъзна към транспортния шлюз на гаража.

— И защо се интересувате? — внимателно попита Майлс. Ворсоасон имаше класическото излъчване на човек, който гори от нетърпение да изплюе наистина интересно камъче. За нищо на три свята Майлс не би допуснал да го подплаши в момент като този. В същото време трябваше много да внимава какво обещава. „Той е роднина на колегата ти ревизор. Току-що стъпи на високо опънато въже, момко.“

Ворсоасон не отговори веднага, вместо това издигна летателния скутер нагоре в нощното небе. Светлините на Серифоза придаваха цвят на малките перушинести облачета от безценна влага, които замазваха блясъка на звездите. Но когато се отдалечиха от куполния град, светлата омара изтъня и звездите заискриха с пълната си сила. Пейзажът далеч от куполите беше съвсем тъмен, лишен от селцата и фермите, които никнеха като гъби по повърхността на други, не толкова враждебни светове. Само един релсов път се точеше на югозапад — едва забележима бледа линия сред пустошта.

— Смятам… — най-после каза Ворсоасон и преглътна. — Смятам, че вече разполагам с достатъчно доказателства за престъпление срещу Империята, въз основа на които да се заведе дело. Надявам се, че не съм изчакал прекалено дълго, но първо исках да съм сигурен.

— В какво?

— Суда се опита да ме подкупи. Не съм сигурен дали не е подкупил и предшественика ми.

— Така ли? Защо?

— Управлението на отпадъчната топлина. Целият отдел е една празна черупка. Не съм съвсем сигурен от колко време поддържат този сапунен мехур. Самият мен успяваха да заблудят в продължение на… на месеци. Искам да кажа… цяла сграда, пълна с оборудване в спокоен работен ден, как можех да зная какво правят с него? Или не правят? Или че всички дни са спокойни?

— Откога… — „знаеш“. Последното Майлс го предъвка. На този въпрос още не му беше дошло времето. — Какво точно правят?

— Отклоняват пари от проекта. Доколкото знам, може да е започнало на дребно, или по случайност — някой напуснал служител по погрешка е останал в списъка на личния състав и Суда е намерил начин да прибира заплатата му. Мъртви души — отделът му е пълен с фиктивни служители и всичките получават заплати. И оборудване се купува за същите тези мъртви души — Суда е подкупил една жена от счетоводството да го прикрива. Всичките им документи са в ред, всички цифри съвпадат. Измъквали са се сухи и аз не знам от колко финансови ревизии, защото ревизорите, които щабът изпраща, не разбират от наука, а знаят само как да проверяват документи.