Лоис Бюджолд - Комар

— А кой разбира достатъчно от наука, за да направи необходимите проверки?

— Точно там е работата, милорд ревизор. Никой не очаква от проекта за тераформиране да даде бързи резултати, не и в обозримото бъдеще. Суда пише технически доклади, както си му е редът, в големи количества и точно по график, но според мен просто преписва по-раншни резултати на другите отдели и ги доукрасява с разни измишльотини.

И наистина, комарският проект за тераформиране беше едно бюрократично блато, към края на списъка с приоритети на Империята. Нищо критично — просто добро място да се паркират, да кажем, некомпетентни по-малки ворски синове, от които семействата им искат да се отърват. Където не ще могат да правят бели, защото проектът е огромен и тромав — достатъчно тромав, за да се изнижат преди белята да бъде дори забелязана.

— Като говорим за мъртви души, как се връзва смъртта на Радовас с цялата тази предполагаема измама?

Ворсоасон се поколеба.

— Не съм сигурен, че има такава връзка. Освен че насочи вниманието на ИмпСи към проекта и прикритието им е на път да отиде по дяволите. В края на краищата той е напуснал дни преди да умре.

— Суда твърди, че е напуснал. А според вас Суда е доказан лъжец и фалшификатор на информация. Възможно ли е, да речем, Радовас да е заплашил Суда, че ще го издаде, и да е бил убит, за да му се затвори устата?

— Но Радовас е бил в играта. От години. Имам предвид — няма начин инженерният персонал да не е знаел. Не е възможно да не са знаели, че не са свършили работата, която е в докладите.

— Мм, това може да е зависело от артистичния гений на Суда в съставянето на докладите. — Собственият файл на Суда с личния състав говореше, че човекът нито е глупав, нито е посредствен. Възможно ли бе и докладите да е изпипал така? „Ужас! Това означава, че няма да мога да разчитам дори на един файл от което и да било комтабло в целия проклет отдел.“ А днес бе загубил часове, ровейки се из тях. — Може пък Радовас внезапно да е получил просветление.

— Не знам — почти проплака Ворсоасон. После хвърли кос поглед към Майлс. — Не забравяйте, че аз разкрих това. Аз ги издадох. Веднага щом се почувствах сигурен в подозренията си.

Настоятелното му и нееднократно изтъкване на този факт прозвуча в ушите на Майлс като сигурно доказателство, че информацията за въпросното изумително присвояване е станала достояние на Ворсоасон далеч преди момента, в който „се е почувствал сигурен“. Бил ли е подкупът на Суда не само предложен, а и приет? Докато сапуненият мехур не се спукал. На кое ставаше свидетел Майлс — на патриотичен изблик от страна на Ворсоасон или на паническото желание да подложи крак на Суда и компания преди те да са подложили крак нему?

— Няма да го забравя — неутрално каза Майлс. Със закъснение си даде сметка, че да тръгне сам, през нощта, и с Ворсоасон към някаква станция в средата на нищото, на която няма жив човек, при това без дори да информира Тумонен за намеренията си, може и да не е най-умното нещо, което е правил през живота си. Но, от друга страна, не му се вярваше, че Ворсоасон би се държал толкова открито в присъствието на капитана от ИмпСи. Въпреки всичко щеше да е добре да не попарва надеждите на Ворсоасон относно шансовете му да се измъкне сух от тази каша преди да са се върнали по живо по здраво в Серифоза, а когато все пак го направеше, за предпочитане бе това да стане в присъствието на Тумонен и на неколцина яки охранители от ИмпСи. Зашеметителят в джоба му му вдъхваше известна самоувереност. Щеше да се свърже с Тумонен по комуникатора на китката си веднага щом си осигуреше няколко минутки далеч от ушите на Ворсоасон.

— И кажете на Кат — добави Ворсоасон.

Какво общо имаше пък мадам Ворсоасон с това?

— Нека да видим тези ваши доказателства, пък после ще говорим.

— Основното, което има да се види, е липсата на доказателства, милорд — каза Ворсоасон. — Едно огромно празно съоръжение… ей там.

Ворсоасон зави и скутерът започна да се снижава към експерименталната станция. Беше добре осветена с множество външни лампи, които, изглежда, се включваха автоматично след здрачаване, както реши Майлс, и грееше в ярък контраст с мрака наоколо. Когато се приближиха, Майлс установи, че паркингът отпред далеч не е празен — половин дузина летателни скутери и въздушни коли заемаха кръговете за приземяване. Прозорци светеха уютно тук-там по фасадата на малката административна сграда, а още повече светлинки се нижеха в редици по протежение на запечатаните тръби между отделните секции. Имаше два големи подемника, единият от които се движеше на заден ход към отворен товарен док в голямата производствена сграда без прозорци.